Мили дами, искам да споделя с вас нещо, което истински ме тревожи. Дано си въобразявам. Ако не съм прав, моля ви – поправете ме. Наблюдавам нещо наистина стряскащо. Понеже, за беда или не, съм един от известните български поети – Фейсбук профила ми е пълен с момичета. Не това ме притеснява. Напротив – фактът, че обичате стихове, може само да ме радва и да ме изпълва с възторг.
Друг казус ме гложди и някак си не успявам да намеря отговор в главата си. Чудя се – защо немалка част от младите български момичета изглеждат толкова еднакви, сякаш са правени по шаблон. Напомпани устни, напомпани гърди, изкуствени коси, някакви ужасно изглеждащи гримове, които стоят като петна върху красивите им лица. Какво е това чудо?! Какво не им стига на тези девойки? Какви ли комплекси избиват, превръщайки се от естествено хубави в неестествено грозни?
Наясно съм, че ще бъда нападнат за тия мои думи и поемам напълно отговорността за тях. Тия думи нямат за цел да обидят или наскърбят някого. Обратно – аз съм човек, който възхвалява красивото всеки ден, за него живея, за него дишам, заради него съществувам. И ме боли да гледам как младите жени на България погубват своята хубост. Оная хубост, която ги отличава. Сега кое да ги отличи? Кое да ги разграничи една от друга? Количеството силикон и хиалурон в тялото ли?
Аз не желая да виня тия жени. Те по всяка вероятност с причина се преобразяват по този начин. Не ми се ще да вярвам, че се харесват, но сигурно и това е така. Все пак тия манипулации струват доста пари. И обикновено ги плащат мъже, които на глас или наум настояват жените им да бъдат такива. Тъй наречените „батки”. Някакво шесто чувство ми подсказва, че именно те имат пръст в тая трансформация – от божествената към хирургическата намеса. От природната даденост, към пластичната корекция.
Корекция ли казах?! Пардон – не е това понятието. Всъщност нямам идея какво е. За мен това е отричане от тялото, с което си изпратен тук на тая земя. За мен това е неприемане на самия себе си. Една същинска жена трябва да може да застане пред огледалото чисто гола и да приеме както качествата, така и несъвършенствата на външния си вид.
В противен случай няма как да бъде в хармония със своята вътрешна енергия. Енергията, която я прави женствена и привлекателна. Не макиажът, не изкуствените вежди, а онова отвъд тях. Няма ли я тая вътрешна увереност у жената, макар и без екстеншъни и изкуствени мигли – всичко е изгубено. От това печелят само „батките”. Никой друг. Не и момичетата, които се стараят да им се харесат.
Този текст трябваше да стане замислящ, а стана малко тъжен. Ще спра дотук.
