Казват, че мъжете са от Марс, а жените – от Венера. Как и кога са се срещнали за първи път на нашата малка планета, никой не знае. В библейските текстове се споменават райска градина, забранен плод и мъж и жена, които вкусили от познанието и осъзнали голотата на телата си. Желанието взело превес. Нуждата да обичаш и да делиш живота си с някого била маскирана със смокинови листа и от този момент любовта се превърнала в най-противоречивото, но и най-съкровеното наше чувство.
За място, което любовта обитава, от древни времена се сочи именно Венера. Любовната планета е била обект на хиляди оди, стихотворения и картини. Ренесансът изобразява едноименната италийска богиня гола и с буйни коси, които вятърът роши на воля. Мъжете до един са в краката ѝ, сякаш изборът с кого да бъде е единствено неин. Била съпруга на бог Вулкан, но му изневерявала с Марс и с куп простосмъртни.
Изневярата не ни е чужда от самото начало.
На пръв поглед е странно, че възприемаме Венера като планета на любовта. Да гледаме на нея като на Рай също е част от противоречието. Там всъщност всичко наподобява ада. Венера се върти бавно и обратно на Земята, Слънцето изгрява от запад на изток, небето ѝ е червено-оранжево, а върху нейната повърхност бушуват над хиляда и петстотин вулкана и цари изпепеляваща жега. Вероятно още от Сътворението ние се стремим към разрушителната сила на любовта. Който е бил истински влюбен, знае колко изпепеляваща е тя самата.
Раят според Корана изкушава мъжете със 77 девици, които очакват всеки правоверен мъж. Представяте ли си? Това дори не е за завиждане, като си помислим колко трудно понякога се издържат капризите дори на една единствена жена. Следователно този факт сам по себе си също е някакъв ад, но ние мечтаем за него, той ни кара да се усмихваме.
Всеки от нас се е взирал в небето. След Слънцето и Луната Венера е най-яркото небесно светило на сутрешния и вечерния небосвод. Вечерницата, както я наричаме, винаги привлича вниманието, винаги ни кара да мечтаем. С цялата си демоничност тя е красива и събужда желанията ни, провокира страстите ни.
Знаем, че се обича със сърцето, но чрез познанието имаме право да изберем както своя ад, така и своя рай.
За любовта няма специални планети, тя не се подчинява на гравитацията, нито на перото или четката. Чрез словото, боите и нотите ние можем единствено да я възпяваме наистина като богиня, паднали безропотно в краката ѝ. Венера, Афродита или Вечерница – имената, с които я назоваваме, нямат значение.
Когато изпитваме любов, ние сме истински живи и това е най-важното.
Лесно е да събудиш у някого любовта, но да я запазиш е толкова трудно. Затова, когато вечер гледаме към звездите, очакването ни кара да бъдем откровени със себе си и с надеждата, че нашата любов ще бъде споделена от онзи, чието име назоваваме и на сън.
И ако любовта е ад, нека бъда в него.
Още от автора:
- Виното винаги е добра идея
- Да вдигнем тост за любовта
- За романтиката няма възраст
- Белезите от вчера са поуките, без които не можем
- Реалност, по-хубава от мечтите
- Маса за двама
- Две пораснали деца с побелели коси, които не престават да се обичат
- „F 63.9“ или любовта като диагноза
