Мълчанието на жената е опасно. Не си мисли, че искаш да се случва. Опасно е, защото не знаеш колко ще трае. Опасно, защото не знаеш какво означава. Мислиш си, че е тишина, а то е вик. Зов за вниманието ти, което ти така ревностно пазиш за себе си. Дали защото нямаш време. Дали защото си много зает. Дали защото все имаш някаква друга работа, различна от това да бъдеш до нея. Урокът идва по-късно, може би при раздялата, може би малко преди нея докато още имаш шанс да направиш нещо. Ако въобще ти пука, в което малко се съмнявам. Ако...
Ако изобщо имаш нужда да разбереш защо тя мълчи и какво има да ти каже с това мълчание. Започва от нещо мъничко и незначително и в един момент става голямо и рисковано. Като самата любов, която в началото винаги цъфти, дори и да не я поливаш, толкова редовно колкото, трябва. Но после и сезоните се сменят. Зимата изисква други грижи. Друга отдаденост. Ти се радваш, че мълчи, представяш ли си? Мислиш си, че това е спокойствие, а то е затишие пред буря, за която не знаеш дали си готов, защото дори не подозираш за нея. Не си подготвен изобщо, а ето, че тя идва.
Започнала е от незабележимата тишина на нейното мълчание, която е израствала пред очите ти и е ставала все по-плътна като завеса в театър, която всеки момент ще се вдигне и цялата истина ще излезе наяве. Ще разбереш къде си грешал и колко грешки са ти били простени. Ще разбереш какво е трябвало да направиш, а не си го направил, защото не си пожелал и защото ти е било все едно дали си добър мъж за тази жена, ето затова тя е решила да замълчи, за да ти покажа с мълчанието си всичко. Ако беше продължила да говори – нямаше да чуеш нищо.
Поуката идва от слушането на тишината. От това да я приемеш за разговор, който не си провел, защото те е било страх. Нали си мъж? От какво те е страх? Мълчанието ти е давало удобство, а сега чуваш думите зад него и потръпваш, да не би случайно това да е краят. Нали ти беше все едно? Нали си много зает с всичко. Само не и с нея. Уж за кратко. Краткото стана временно. Временното стана дълго. Дните в календара един след друг започнаха да се изнизват от само себе си. Какво направи тя. Просто замълча. И ти разбра всичко...
Още от автора:
- Влюбването – вечност в една секунда
- Слънцето изгря и повика лятото
- Изкуственият интелект и естественият контакт
- Не целувай само устните ѝ, целуни и душата ѝ
- "Back to black" - уважение към всеки детайл от сложния образ Ейми Уайнхаус
- Крясъците в леглото намаляват крясъците в живота
- Момичето на Милър, което ни учи за любовта и свободата
- Празникът за жената е любящият мъж
