Ако беше лесна за обичане – нямаше да те обичам. Чуваш ли? Ако беше лесна за обичане – нищо нямаше да е така красиво, каквото е в момента. Нямаше да ми бъде така вълнуващо. Нямаше да съм те чакал с часове под дъжда. Повечето красиви мигове на тази любов нямаше да ги има, ако ти беше лесна за обичане.
Много мъже търсят именно това - лесният път, по който няма неравенства, няма завои и още с тръгването знаеш къде и кога ще стигнеш. Ти не си такъв път. Не си лесна за извървяване. Понякога, за да продължа да съм до теб, политам, после ти отново ме приземяваш. За да полетя отново и отново, и отново.
Твоята любов ме окрилява и даже нищото върховен смисъл става, когато те погледна в очите. Те винаги издават обичта ти. Дори когато я прикриваш зад скандала. Дай ми още скандали и още поводи да те обичам още повече и още повече да не мога да се откажа от теб, и още повече да не искам да се отказвам и още повече да зная защо съм тук и защо няма да си отида, и още повече да съм сигурен в онова, в което съм сигурен. В избора си, който правя всеки ден и всяка сутрин потвърждавам преди изгрева. Изборът да съм твой.
Ако беше лесна за обичане – щеше да си обикновена жена, но не – ти си птица, разперила криле вътре в сърцето ми и летиш и бдиш над всяко едно мое съмнение в този свят. Позволи ми да се съмнявам дълбоко в него, но не и в нас, тук всяка секунда тежи като час и всичко напомня за тебе, когато те няма. Когато прекрачваш прага на тази врата, едно огледало се чупи с трясък и това, че си тръгваш е силният крясък – „Върни се!”
Ако беше лесна за обичане – нямаше да пишат за теб поетите своите стихотворения и да те разграждат в своите двоумения, нямаше цветът на роклята ти да се слива с вселената, нямаше нищо да бъде такова, каквото е и каквото ще бъде, ако ти беше лесна за обичане. И аз сега трябва да ти благодаря, че не си. И аз сега трябва да ти благодаря, че си ти.
Искам всички жени да прочетат това писмо и да влязат в твоята кожа. Заслужават го, до една. Това е заключението, с което приключвам. Трудните за обичане имат най-силна нужда да бъдат обичани.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Сезоните отминават - лятото е вечно
- Да посегнеш така на красотата значи, че ти самият си плашещо грозен
- Писмо до Шинейд О’Конър – до поискване
- Отново се делим, вместо да се обединим
- Словото и необходимостта от него във всяко време
