Има нещо магично в начина, по който приемаме времето. С всеки отминал ден започваме да приемаме много неща за даденост, а подробностите от пейзажа сякаш се сливат в общо петно като фон, който някак престава да има значение. Стрелките на часовника бързо преминават през окръжността на циферблата, денят и нощта не спират да си играят на гоненица, а сезоните не спират да ни изумяват с категоричността, с която се сменят един друг.
Прогнозата за времето никога не престава да ни интересува.
Един ден осъзнаваме, че за удобство забравяме важни събития и хора. Това подсилва усещането за сигурност в свят, пълен с неприятни изненади и опасности. Сънуваме кошмари, които мигом изхвърляме в кошчето на забравата, докато хубавите сънища често опитваме да направим част от собствената си реалност. Докато само за секунда не изтрезнеем от състоянието на измамния уют, в който съществуваме.
Музиката винаги е добър избор да извикаме миналото. Неговата компания пречиства душата и всяка сълза в очите е катарзис, който винаги вещае добро начало. Не е нужно да съжаляваме, но е важно да разберем, че всичко има свой неподражаем смисъл и цена, която винаги така или иначе заплащаме. След толкова изпитания и предизвикателства преживяните радости и любови са моментите, които ни отличават от другите. Всеки от нас има любим аромат, предпочитан цвят и своя представа за романтика.
Животът е необикновен заради цялото разнообразие, бликащо от него.
Ако възприемаме за даденост онова, през което преминаваме, любовта остава в картините, които може да не видим, или в романите, които можем да пропуснем да прочетем. Всички ние сме творци, които придават на възторга собствен нюанс, обрисуват го със собствен почерк.
В това се състои магията да се чувстваме истински живи.
Щом помним игривите пламъчета на светулките нощем, а със затворени очи още можем да си спомним аромата на люляк, всичко е наред. Любовта може да бъде опустошителна, но раните от нея заздравяват заради доброто, което сме дали с цялото си сърце на другия. Който е обичал истински, не може да бъде лош. Който е способен да прости, ще продължи да се наслаждава на радостта, без да мисли колко му е струвала тъгата в очите.
Животът не чака. Имайте това предвид.
Още от Добромир Банев:
- Любовта е стара тема, по която винаги има какво да (по)кажеш
- Времето винаги е на страната на истината
- Заедно завинаги, завинаги заедно
- Човекът е тайна, която може да бъде разгадана
- Умът може да сгреши, но сърцето винаги ще поправи стореното
- Има още невидяно, има още неизказано
- Най-силни сме по време на любов
- Когато мъж избира цветя
