В живота ни има моменти, които са като кратки стихове, написани от съдбата с такъв размах, че остават в сърцата ни завинаги.
Ах, този кратък, но тъй сладък живот!
Има нещо магично в способността ни да ценим малките радости - усмивката на любим човек, аромата на прясно свареното кафе сутрин, топлотата на слънчевите лъчи, които гъделичкат телата ни и ни изпълват с детски възторг.
Обикновено търсим щастието там, където остава недостижимо, докато всъщност то ликува сред красотата на самия живот.
Забързаният свят не спира да се върти, а стресът ни задушава в силната си прегръдка. Взираме се в далечния хоризонт, без да виждаме какво има непосредствено около нас. Забравяме, че даването носи много по-голяма наслада от получаването. Предпочитаме компания, сред която монолозите ни бълват думи, лишени от аргументи и смисъл, вместо да изслушваме другия с искреното желание да бъдем полезни с каквото можем.
Всеки ден е отделна страница в книгата на живота и колко увлекателна ще бъде тя, зависи и от нас.
Единението с природата, досегът с изкуството, споделянето на радостните емоции с приятели и близки правят живота по-богат и пълноценен. Докато лежим на диваните, нищо няма да се случи. Животът е действие и е важно да ценим моментите, които ни дават възможност да направим неща, които ще ни изпълнят със задоволство.
Да създаваме и споделяме щастие е най-вълнуващото нещо, защото е проява на любов. Усмихнем ли се, когато погледнем назад, със сигурност следващата страница от книгата на съдбата ще бъде още по-увлекателна.
Няма нищо по-велико и по-неповторимо от живота. Изборите, които правим, ни обозначават като личности. Често сме изправени пред предизвикателства, които се налага да преодоляваме, но това също е неизменна част от красотата на собственото ни съществуване.
Имаме въображение, можем да мечтаем, способни сме да летим, яхнали крилете на желания, с които животът е истинско приключение. Достигаме висини, каквито не сме си представяли. Носим се с вятъра, способни да преминем през буреносните облаци, защото знаем, че слънцето никога не ни изоставя.
Няма незначими моменти. Всеки от тях е възможност да създадем и споделим любов, в това е големият смисъл. Животът е кратък и всяка секунда е чудо. Каквото и да става, нека го живеем така, сякаш всеки ден е последен. С благодарност.