Погледнете снимката отгоре. Това, което виждате, не е лице на филмова звезда. Не е дори лице на особено красив човек, поне не и според естетическите принципи за симетрия на доктор Енчев, на които робува голяма част от света. Това е лице на мъж. На войник. И на актьор. А за феновете на „Междузвездни войни“ това е новото лице на мрака, наследникът на Дарт Вейдър.
Адам Драйвър прави дебюта си на големия екран в края на 2011 година – иначе казано, преди точно шест години. В рамките на тези шест години Драйвър е работил със следните режисьори върху съответните им филми: Клинт Истууд („Джей Едгар“), Стивън Спилбърг („Линкълн“), Ноа Баумбах („Франсес Ха“), Джоуел и Итън Коен („Истинският Люин Дейвис“), Джим Джармуш („Патерсън“), Мартин Скорсезе („Тишина“), Стивън Содърбърг („Късметът на Логан“), Джей Джей Ейбрамс („Междузвездни войни: Силата се пробужда“) и Райън Джонсън („Междузвездни войни: Последните джедаи“).
Доста впечатляващо, нали? Ако не се интересувате от кино, в който случай вероятно сте отворили тази статия по грешка, нека ви кажа: да, ужасно впечатляващо е.
Кариерите на редица превъзходни актьори преминават и завършват, без те да са имали възможността да работят и с половината от изброените по-горе творци. А Адам Драйвър е успял да го стори в първите 72 месеца от кариерата си, още преди да навърши 35 години.
Това до голяма степен дава на Драйвър правото да се нарече „филмова звезда“. Но преди да си извоюва тази светска титла между 2011 и 2017 година, той воюва на съвсем различен фронт.
Драйвър е част от морския корпус към военните сили на Съединените американски щати между 2001 и 2004 година, където се записва доброволно, след като става свидетел на атентатите в Ню Йорк на 11 септември. Младежът получава контузия в гърба малко преди третата годишнина от записването си и това му осигурява принудително освобождаване от военна служба.
С дисциплината и упорството на истински войник Драйвър се връща към цивилния живот безпроблемно и завършва прочутата актьорска школа към американския колеж „Джулиард“. Първите му изяви на театралната сцена датират от 2009 година, а, както вече стана ясно, дебютът му на големия екран идва с поддържащата му роля в биографичната лента „Джей Едгар“ на Клинт Истууд, където Леонардо ДиКаприо се подвизава в центъра на зрителското внимание.
За шест прекарани години по снимачните площадки Драйвър е акумулирал достатъчно екранни изяви, за да се напише върху кратката му дотук кариера академична разработка около десетина страници. Но това не е такъв текст. Тук възнамерявам да се спра над точно три негови роли, които, по мое мнение, описват най-красноречиво изключителния му артистичен диапазон.
Надали някой ще се учуди, че първата от тези три роли е именно на Бен Соло или Кайло Рен от поредицата „Междузвездни войни“. Персонажът, който лесно можеше да се превърне в смехотворна пародия или жалка имитация на Дарт Вейдър заради желанието да изглежда и да се възприема като дядо си, в ръцете на Драйвър се превръща в страховит злодей и безкрайно интересен и противоречив човек.
До голяма степен това се дължи на невероятния жестомимичен самоконтрол, който актьорът упражнява. Именно асиметричните му лицеви черти му придават подчертана експресивност и му позволяват да превърне лика си в истинска арена на вътрешни душевни сблъсъци, които се манифестират физически около него под формата на типичните за „Междузвездни войни“ зрелищни сражения.
Треперещият глас на Кайло Рен, който постоянно е под напрежение и в борба да не експлодира емоционално, гръмките му гневни изблици, които лесно можеха да провокират насмешка вместо страх, приведената му хищническа стойка, когато е извадил пращящия си светлинен меч и се готви за битка, рязкото му и самоуверено изправяне, когато решава да използва Силата – всичко това са тънки нюанси, недостъпни за един посредствен актьор, какъвто Адам Драйвър със сигурност не е.
Вероятно полярната противоположност на Кайло Рен като художествен персонаж е главният герой във филма „Патерсън“ на Джим Джармуш. На мястото на всичката театралност, типична за „Междузвездни войни“, тук Драйвър е сдържан, спокоен, делничен и нормален, вероятно дори отегчителен за по-нетърпеливи зрители, които биха гледали въпросния филм без необходимата предварителна нагласа.
Героят на Драйвър тук е шофьор на автобус, отдаден на ежедневната си рутина, влюбен в съпругата си и обичащ да разхожда кучето си. Филмът на Джармуш е по-скоро кинематографично наблюдение върху човешкия живот, отколкото драматичен разказ – макар, че тук следва да си зададем въпроса кой сюжет е по-драматичен и реален от нормалния човешки живот.
За третата роля на Драйвър, на която смятам да обърна повече внимание, вече написах немалко и в ревюто ми върху криминалната комедия на Стивън Содърбърг „Късметът на Логан“, но това няма да ми попречи да я отлича и в този текст. Героят на актьора е ветеран от войната в Близкия Изток, изгубил едната си ръка на фронта и ползващ протеза, за да работи като барман в родното си градче в Щатите.
Звучи доста депресиращо, нали? Вероятно със същата ефикасност, с която ни разсмива в ролята на Кайл Логан, Драйвър би могъл да изиграе същия персонаж в потресаващ драматичен разказ за бивш войник с психически и физически травми, който се мъчи да се адаптира обратно към цивилния живот, и да спечели за ролята си „Оскар“. Но не и във филм на Стивън Содърбърг.
Вместо това, в „Късметът на Логан“ Адам Драйвър разсмива до сълзи със задгробното си стоманено изражение, с което върши глупост след глупост, и абсурдния си южняшки американски акцент. Точно затова истинската артистична сила на актьора проличава с двойна сила в малкото сцени, които очертават драматичната база на криминалния сюжет и в които Драйвър и екранният му брат Чанинг Тейтъм преминават в „сериозен“ режим със смазваща ефикасност.
Повече за самия филм, който със сигурност си остава сред любимите ми за 2017 година, можете да прочетете в ревюто ми на този сайт, а повече за Адам Драйвър със сигурност можете да изчетете в някои други текстове, по-дълги и по-различни като журналистически жанр. Но ако безупречни роли в независима драма, криминална комедия и най-голямата фантастична поредица в историята на човечеството не ви говорят достатъчно красноречиво за способностите му пред камерата, не смятам, че който и да е друг текст ще ви убеди.
Ако пък моят текст все пак ви е убедил, „Междузвездни войни: Последните джедаи“ ще се прожектира по киносалоните поне още два месеца, а останалите екранни роли на Адам Драйвър, включително „Патерсън“ и „Късметът на Логан“, са достъпни там, където хората свалят филми. Спрете да четете тук и просто гледайте някои от тях, докато всички още почиваме покрай празниците. Както биха казали феновете на „Междузвездни войни“, това момче е надарено със Силата.
Прочетете още:
- "Късметът на Логан" - среща на комедията, криминалето и човечността
- Кари Фишър, завинаги нашата принцеса
- Изгубеното изкуство на коледния филм или защо вече не правят хубави коледни класики?
