Няма мъж на тази земя, който да не е произнесъл подобни думи – по различен начин, в зависимост от възпитанието си, но с абсолютно същия контекст. Като хвалба, като самодоволна или горчива равносметка, като пренебрежително отношение към слабия пол или като демонстрация на надмощие над собствения си силен, но все се опира до бройката. И тя обикновено е голяма.
Така се изтъква, де, все едно с нея ставаш много голям и много важен. За мен обикновено е признак на комплекс. Колкото по-многоброен, толкова по-тежък. Как пък една жена досега не съм чула да се хвали с това.
Жените обикновено се хвалят с големи любови. С колко са били луди по тях.
С безброй ухажори без консумация. С лъскави гаджета, притежатели на още по-лъскави автомобили и най-лъскави дестинации. Със скъпи подаръци и умопомрачителни тоалети и аксесоари. Но с бройка мъже за по една нощ – даже отявлена нимфоманка няма да се изрепчи пред приятелки. За пред мъж да не говорим.
Мъжете на мъжка приказка това разтягат, нормално. Чувала съм такива признания. Най-смешно ми е било, когато един, драпащ към подстъпите на сърцето ми, споделяше, че така си е поживял, с толкова жени е спал, че вече направо му се е отщяло да практикува „тези скучни движения“. Това определение е от вицовете за английските лордове и обичам да го употребявам евфемистично. Носи изключително хумористичен привкус.
Говорим си за...
„Сексът, викаше друг, уж приятелски сложил ръка на коляното ми, е поквара…“ Последвано от тежка, отрудена на това поле, въздишка. Признавам си, че аз, видялата и чулата не малко реплики за нещата от живота, почти се втрещих видимо. Как поквара, бе?!
Говорим все пак за нормален партньорски секс, за секс по любов и по взаимно съгласие, за взаимно удоволствие и удовлетворение, каква поквара?!
Ама той си говореше съвсем сериозно и направо си вярваше в желанието да ми направи добро впечатление. Като се насмях до сълзи, щото няма как да се сдържи дори железен човек като мене, го попитах: „Ама ти сериозно ли?“
Отговорът беше: „Да, но с теб няма да е…“
Абе с мен изобщо няма как да е, по презумпция няма как да се случи, не съм давала такива сигнали, за да си въобрази евентуални случвания, но по-тъп начин за свалка здраве му кажи! А човекът гледаше с неподправен откровен поглед, внушаващ ми дълбоката непорочност на помислите.
Помня, че в онзи момент се ужасих като на какво му приличам, та се е убил (и увил) баш в мене. Страшничко си е. Най-малкото три деца съм родила в законен брак, няма как да ме мисли за девствена, хеле пък на тази ми възраст, нали?
„Виж сега“, успокои ме приятелката ми, психоложка по образование и професия, „това е диагноза, този човек просто има много сериозни проблеми със себе си.“
Да, бе, знаем, че всичко е в детството според татко Фройд, че ако дадем на Карл Юнг произволен нормален човек, той веднага ще намери от какво да го излекува и изобщо не си правя майтап на чужд гръб, но като се срещнеш челно с такъв ЗиЛ по житейския друм, ошашавяш се. Нищо лично, да е жив и здрав този екземпляр, отдавна го бях и забравила, не се присмивам. Просто се сетих, че хора много, всеки с проблемите, всеки с начините си на общуване и със самооценките си.
Снощи един приятел от морската ни компания подхвана тази тема – с изконно мъжкото (майтап, бе Уили) „аз с колко жени съм спал“, та с жена му избухнахме в смях.
„Ми да не си спал, Генадииии, да не си спал!“
Езикът, особено когато е уж евфемистичен, погажда такива номера, та по-добре тези теми да ги оставим отворени. Сметките не са това, което са.
„Скъпи, така ме омаломощи морето и слънцето днес, че по-добре да пропуснем филма тази вечер и да спим, а?“
Скъпият се изправя и застава театрално на поза „делва“ срещу мен: „Ти какво искаш, бе момиченце, да не съм ти Сънчо от горица, ако искам да спя, ще легна на дивана в хола, как си представяш да спя до тебе?!“
Мда, в този смисъл любовта си е инсомния.
Прочетете още от Маргарита Петкова:
- Заедно сме, защото искаме да сме заедно
- Не оставяй ключа за сърцето си под изтривалката
- Не на оня се ядосвам, а на себе си, че съм го търпяла
- Как се променят мъжете!
- „Аз какво направих за теб, а ти…“ Колко грешна фраза!
- „Аз всеки ден изневерявам на всички жени в света с теб“
- Той ме научи да (се) обичам
- Тихата вода е най-дълбока. Аз си имам път, а ти продължавай да крещиш от брега
- Не вярвай на сълзите в мъжките очи…
