По повод празника ви припомняме този текст на Александър Петров от архива на Edna.
За мен е много важно децата да вярват във вълшебната приказка за Дядо Коледа и да са убедени, че той съществува! В същото време обаче ми дойде наум да създам този текст, който, написан по нормален начин, и попаднал пред грешните очи, би усъмнил малките в това. А аз не мога да го допусна! Затова докато четете, си представете, че и заглавието, и съдържанието оттук нататък са в едни огромни коледни кавички.
Всички деца рано или късно разбират, че има Дядо Коледа. Обикновено тези моменти остават запечатани в съзнанието на малките и променят живота им. Съдейки по своя опит, дори бих казал, че това е един от първите етапи на порастването. Сигурен съм, че няма човек, който да не помни драматичния житейски обрат, когато цялото му детство, базирано и мотивирано от факта, че няма Дядо Коледа, прави кръгом, осъзнавайки, че Добрият старец е напълно реална личност.
Когато ми хрумна да напиша нещо по темата, беше малко преди празниците, бях на работа и реших да използвам колегите си, като ги върна към този запомнящ се момент. Смело зададох напълно логичния въпрос, който следваше да бръкне в един от най-шокиращите детски спомени на всички в редакцията: „А вие как разбрахте, че Дядо Коледа съществува?“
И ето как моята несъобразителност полетя във въздуха и се приземи в ушите на четирите малки дечица в стаята, които по някаква причина бяха дошли с родителите си на работа.
Няма да забравя шока и разочарованието в очите им и вината, която изпитах, че точно аз разрушавам представите им. Всеки в стаята започна да съчувства на малките, защото много добре знаехме какво е да те лъжат, че няма Дядо Коледа и в един момент, заради нечия нелепа издънка, да разбереш, че е точно обратното! Ще видим дали след празниците все още ще имам работа, защото част от децата бяха кръвни роднини (да не кажа дъщери) на шефките ми. Въпреки всичко обаче, повечето присъстващи колеги решиха да дадат отговор на поставения от мен въпрос. Ето какво ми споделиха:
Колега 1
Бях на 8. Не кой друг, а собствената ми баба ме погледна супер хладнокръвно в очите и със строго изражение ме пита: „Ти нали знаеш, че има Дядо Коледа?“ Вътрешно умирах, но се събрах и хладнокръвно ѝ отвърнах: „Да, бе, естествено, че знам!“
Колега 2
Помня го и още ме е яд! Всяка година към 1-2 ч. през нощта сестра ми, която е по-голяма от мен с четири години, ме будеше да ходим да отваряме подаръците. И през въпросната година също се опита да ме събуди, но аз ѝ отвърнах, че тати е казал, че трябва да му дадем повече време да остави подаръците под елхата, иначе няма да има. Тогава сестра ми ми каза „Оф, много си тъп, да не мислиш, че нашите ги купуват?! Дядо Коледа ги оставя!“ Бях само на 4! Сега чакам сестра ми да има деца, за да ѝ го върна!
Колега 3
Намерих касовата бележка от подаръка ми в чувала на Дядо Коледа, вместо в чантата на майка ми!
Колега 4
Видях Дядо Коледа да слага подаръците, заврян под елхата ни. Попитах го: „Какво правиш?! Нали родителите ни носят подаръците?!“, а той ми отвърна „Съжалявам… не са те, аз ги нося!“
Колега 5
Помня го, сякаш беше вчера! Бях 3 клас, когато учителката по математика влезе в час и нещо не беше на кеф. Всички се бяхме изправили за традиционния казармен поздрав след командата „Клас, стани, клас, мирно!“. Тогава даскалката ни попита „Колко от вас все още вярват, че няма Дядо Коледа?“. Половината деца вдигнахме ръка. Учителката отвърна: „Е, вече е време всички да пораснете. Дядо Коледа съществува!“
Колега 6
Беше втория ден на Коледа. Нашите за пореден път ме изпратиха в съседната стая, уж да сложат подаръците под елхата. Този път обаче аз реших да се промъкна и да надникна през ключалката на вратата, за да разбера причината за тази тайнственост. Тогава видях, че не родителите ми, а самият Дядо Коледа се е навел под елхата и подрежда подаръците!
Ще опитам да изкопча историите и на още колеги, а междувременно, ако и вие имате интересна случка, свързана с това как сте разбрали, че Дядо Коледа съществува, може да ми пишете на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov.
Още от автора:
- Коледен подарък за моето добро чудовище
- За гаджетата, къртиците и… къртиците на гаджетата
- Заплатата си е моя, твоята – също… За последствията от черния петък
- За свършването в живота на edna двойка
- Теория на конспирацията: всъщност никой никога не е покорявал Еверест