Всеки ден срещаме нещастни от избора си на работа хора. И не само тези упражняващи временни професии, за да се издържат като студенти например, а зрели, семейни хора, направили уж своя осъзнат избор.
Надявам се да не си от тях или в тези редове да намериш мъничко вдъхновение за промяна.
Става дума за нелюбезния продавач-консултант, сърдития сервитьор, викащия учител, изнервения лекар, рецепционистката, която вечно се крие някъде, нелюбезната държавна служителка, банкерката, която чопли нещо в компютъра си сякаш не иска да ни обслужи, и изобщо всеки намръщен или взел се на сериозно на работното си място човек, забравил да се забавлява и да живее добре.
Въпреки че не е наша работа да им помогнем, поведението на тези хора ни дразни, а понякога ни пречи или поне ни забавя да си вършим нашата работа. Е, не е чак толкова страшно. Нали не са ни в къщата!
Но това са все хора, с които ни се налага да общуваме ежедневно и понякога се питаме какво им има.
Но ако попитате тях, ще обвинят някой друг за положението, в което са.
Родителите, които са ги принудили едва ли не да учат каквото не им се е отдавало, или шефа, който им плаща по-малко отколкото заслужават, или държавата, че е бедна и заплатите в нея са ниски, или пропуснатия шанс да учат друго или да живеят на по-добро място.
Тези хора няма да станат по-щастливи. Е, може би временно, ако им вдигнат малко хонорара или ги пуснат в по-дълъг отпуск, дадат им 13-та заплата, заведат ги на безплатен обяд или им подарят някоя коледна премия.
Изпърдяният късмет обаче си зависи само от нас.
И ако е трябвало да учим нещо, защото не са ни давали пари за друго, то какво ни е пречило да намерим начин да се интересуваме и от това, което ни се прави в действителност? Оправдания колкото искаш.
Страхът от несигурност и рискът да не останеш без тези пари, които изкарваш, за съжаление води до неудовлетвореност, която рефлектира не само върху нежеланието ни да отидем на работа.
От едната страна на везната стои сигурността, а от другата – това да правиш каквото ти се иска.
И ако парите не са ти важни в момента, е лесно да решиш да послушаш желанието си, но ако разчиташ само на тях да те вдъхновяват, ще си останеш хленчещ завинаги и това може да разруши не само доброто ти настроение, а и семейното ти положение.
След толкова приказки изводът ми е само един – рискът си заслужава. Мотивацията ти да се трудиш може да са парите, славата, властта, признанието, вдъхновението или друга, но нямаш ли нито една от тях, ще продължиш да се самосъжаляваш.
Затова докарай ума си в настоящия момент и спри да се оплакваш! Защото докато си жив можеш да промениш нещата. Само трябва да вдишаш дълбоко и да решиш какво искаш да правиш след това.
П.П. От кои момичета искаш да бъдеш – от тези които казват „Не мога…“, или от другите: „Само гледай какво мога“?
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
Още от автора:
- Хапче за добро настроение
- Тибетски купи - какво са те и как са възникнали
- Кучетата ни яли
- За да се чувствате енергични, независимо от възрастта: йога за дами 55+
