Не знам как е при вас, но аз осъзнах, че надали ще постигна особено велики дела в живота си, докато всеки ден мисля какво има да се пазарува, какво ще се сготви довечера, дали 3-годишната ми дъщеря ще го яде и поръчах ли храна на котката, или забравих.
Искам или не, битовите въпроси и проблеми са ежедневно около мен и това надали може да е различно, освен ако, да речем, не съм несметно богата и имам екип, който изцяло се грижи за тези неща - да е напазарувано, сготвено, изпрано и прахът от секциите да е избърсан. Сигурно тогава щях да имам нужното време да се отдавам на кариерни пориви и амбиции, гонене на мечти и концентриране върху себе си с цел самоусъвършенстване. Сега обаче денят ми е разграфен кога какво трябва да се направи - сутрин закуска, изпращане детето на градина в приличен вид, после работа от 8 до 4, после взимане на детето, пазар, готвене, хранене на всички, къпане, приспиване, почивка, сън.
Проблемът е основно в това, че мозъкът не успява така добре да се преориентира в тези времеви отрязъци и в работната част на деня да мисли единствено за кариерата, да ражда велики идеи и още повече - да успява да ги превърне в реалност, а след 16 ч. да не прекарва и секунда в излишни размисли, догадки и стрес, а да се фокусира върху семейството и сякаш друго не съществува на света.
Съзнанието ни работи непрекъснато и често отскача в най-различни посоки на мислите. Така се сещаш за невероятно срамна за теб история отпреди поне 15 години, докато си в работна среща, и изведнъж забравяш докъде си стигнал в презентацията си. Или се чудиш дали тия сополи на детето индикират скорошно разболяване, или просто е било без шапка на път за вкъщи, докато трябва да редиш екселски файлове.
Вкъщи си разсеян, а може би дори изнервен, защото работните въпроси и проблеми от деня не ти дават мира и обмисляш отсега какво ще кажеш утре на срещата с колегите. Дори по-лошо - водиш сам монолизи в главата си как е трябвало да реагираш във вече случила се ситуация.
И на фона на всичко това стои вечният въпрос: „А тази вечер какво ще готвя?!“. И да, най-лесно е безгрижно да махнеш с ръка и да си кажеш, че ще оберете просто остатъците от хладилника или пък, че ще поръчаш готова храна. Това наистина върши работа от време на време, но не и винаги… Защото и да не е вечерята, после ще е закуската, обядът и ей така, край няма човешкото хранене.
И на фотосинтеза да можехме да я караме, пак щеше да е нужно някой да ни капва вода от време на време, и ето проблеми - ще вали ли, ще ни полеят ли, ще има ли слънце днес, или просто ще изсъхнем и ще се приключи тоя живот.
Разбира се, когато се стараеш да си организиран, да планираш и подготвяш предварително, успяваш да си улесниш живота, но пък това е изморително и в някакъв момент имаш нужда от почивка и от това.
Не съм намерила правилната формула и не мога да дам особен съвет или разрешение на проблема как да успеем хем да имаме време за велики дела и гонене на мечтите си, хем да се справяме с битовите предизвикателства, които ще срещаме, докато сме живи. Но мога да кажа, че гледам да не се напрягам излишно, да си мисля, че все ще дойде ден, когато житейската въртележка ще намали леко устрема си, и няма да ми се завива свят така, както сега. И че довечера ще готвя крем супа с крутони, а за утре - мусака.
Прочетете още от Лилия Дюлгеров:
- Най обичам луди, луди булки? О, не…
- Сърце или дупе?
- Приятелство, разтворено във въздуха, или как изчезват приятелите
- Радка Тонев – най-обичаната джаз певица на Норвегия с български корени
- Понеделникът на годината или кое му е най-хубавото на януари
