А с любовта какво стана?

Здраве, здраве, здраве... Би могло да се каже, че това беше тренда във всички новогодишни пожелания. Няма нищо лошо в това пожелание, обаче ме накара да си кажа: „А с любовта какво стана?“. И започнах малко нахално да се пробвам да я пробутвам – на продавачките, например. Те пожелават здраве, аз им казвам: „Любов да има“. Защото без любов самата жажда за живот изчезва, а какво здраве тогава? „Права сте“, отвръщаха някои от тях. Други най-вероятно ме мислеха за откачалка.

Наясно съм, че обичайното разбиране за понятието „любов“ е хлъзгав терен. Някого да обичаш, някой да те обича – без тези условия и без взаимност може всякакво желание за живот да изчезне, човек да се депресира и поболее. От липса на любов.

Още от Авторите

И знам, че е по-лесно фокусът да се премести върху нещо, което може да се контролира – като здравето, личните финанси. Този феномен съвсем не е отскоро. Години преди т.нар. „пандемия“ грижите за физическото здраве изместиха темата за любовта. Помня какво се случваше в медийния свят още от 2004-та, 2005-та. На мен все ми се искаше да пиша за тая пуста любов, но вместо това ме канеха да пиша в списания за здраве, да правя видеа за тученица и вредата от алуминия в телевизионни предавания.

Дори бумът на езотеричните учения в крайна сметка се превърна в наръчник по диетология и здравословен начин на живот. В един момент започна да изглежда, че да си „духовен“ означава да си пазаруваш от еко и био магазини, да не ядеш месо, да ходиш на йога и малко медитация за разкош. А, и евентуално да си правиш табла с желания, които Вселената да изпълнява. Но тази тема ще си запазя за друг път.

Да си здрав вече означава и други неща – да се носи маска в публични пространства, за да не разпръскваш вируси към другите, да имаш всички необходими ваксинации и бустери. Е, добре де, понякога и малко йога и медитация за отмятане на графата „духовност“. Или скилидка чесън, кило ракия, в което са накиснати счукани орехи и свежо индрише, хоро в ледени води – зависи кой от кой край е и в какво си вярва. Другият лагер – на „хард кор“ езотеричните здравословници, е дислоциран в полето на конспирацията.

Общото е, че и едните, и другите продължават да отдават силата си на външни фактори. И да държат под контрол здравния си статус с каквито помощни средства са преценили, че подхождат на начина им на живот. А аз наивно си мислех, че цялото това оставане у дома, изолация и прочее, ще поощри хората да се вслушат в себе си. Да спрат алармата на будилника за събуждане и да чуят собствения си ритъм. Не стана. Или поне не толкова масово, колкото си го представях.

Говорим си за...

Наскоро срещнах позната, която ми сподели, че точно това е направила. Спряла е алармата и на будилника и позволила всичко онова, което има да свърши да се наглася по нея, а не тя – по него. Понякога се чудела дали не е егоистично, но се чувствала толково добре, че оставила нещата така, независимо кой как ще ги нарече. Говорихме си, че явно хората без аларми като нас нямат нужда да го споделят и затова не знаем едни за други. Но ето, срещнахме се. Научихме, че изборът да не бием тъпан за тези неща също е практичен акт на любов към себе си. И ни се е отразил доста здравословно.

Осъзнавам, че е много по-лесно да се довериш на съвременната медицина, за да възвърнеш контакта с външния свят, заедно с алармата за събуждане. Осъзнавам, че за хората с малки деца и ученици, това, което говоря, е в сферата на фантастиката. Или в най-добрия случай - пенсионерска мечта. Последното, което ще ми мине през ума, е да подканвам някого към поспалива безотговорност. Напълно осъзнавам, че моята истина няма абсолютно никакво значение за никой друг. Но все още имам месечна рубрика и тъй като нямам идея какво се случва в света отвън, мога да говоря единствено за моята истина, която по никакъв начин не бих превърнала в религия.

Моята истина е, че когато се вслушвам в себе си, винаги знам какво да направя, какво да ям, къде да бъда, какво да облека и няма случай да не се събудя съвсем естествено, ако трябва да присъствам някъде в определено време. Това е моята съвсем практична любов. Никаква нужда да бъда стриктна, да преследвам цели, килограми, здравен и финансов статус, да бъда праволинейна или контролираща.

Погледнато отвън, живея в абсолютен хаос. Може нищо да не е подредено, но всички възможности са отворени, хаосът за мен е синоним на свобода. На пълно доверие в любовта, която нося в себе си. От мен – за мен.

Не покривам никакъв стандарт за „успешен човек“. Нямам постижения, от които да не съм се освободила, точно както се освободих от всичко, което сготвих за празничните трапези. Не правя нищо, за да постигна нещо. Правя го само ако наистина ми се прави, ако ми е интересно, ако ми е кеф. Понякога се получава, понякога не. Няма значение. В едно съм сигурна – ако правя нещо, което иска някой друг, почти никога не се получава. Трябва аз да го искам. Или поне да го измисля така, че да ми се доправи, за да ми стане интересно. Поне за момента. В това отношение, късметът на онези, които си имат работа с мен, е че съм любопитна и имам нерви да се заигравам с нещата, които точно в този момент съм избрала да правя. Така обичам себе си. Като се вслушвам и се доверявам на онова, което идва в живота ми по естествен път.

Хороскопът за НОЕМВРИ: Всичко зависи от теб!
На фокус

Може днес да ми се приядат ябълки, а след това да не ги погледна с месеци. Може да ми се дояде крехко телешко карпачо, поръсено с пармезан и гъст балсамов оцет със смокини, и вкусването му да ме изпълни с блаженство и благодарност, че съм тук, във физическа форма, способна да го преживее. Може да ми се доповръща от миризмата на месо, когато вляза в месарски магазин. Мога да се натъпча с турска баклава, докато не ми загорчи от сладост. Мога да не близна сладко с месеци. Всичко това мога да го преживея в един и същи ден. Да отмине и да замине. И да дойде нещо друго.

Такава е любовта, която преминава като нишка през живота ми – палава, непостоянна, любопитна, ту обича нещо, ту не го обича, неподвластна на никакъв контрол. От време на време захласната от неща, които ѝ стават интересни, и които после може тотално да забрави. Любовта, за която говоря, не означава „връзка“ с някой друг, който ме обича, пък после не ме обича, ама отговорността към „връзката“ е готова да ни вземе здравето. Не, това за мен не е любов.

Когато не се обичах, предоставях себе си на другите. Ставах зависима от това да ме обичат, да се грижат за мен или правех същотото – отдавах им цялото си време и внимание, правех ги зависими от мен. А в отговор на моята отдаденост, исках да взимам решения за тях. Същевременно много се дразнех, когато тези, които се грижеха за мен и ме обичаха по техния си начин, искаха да взимат решения за мен.

Още не бях осъзнала, че когато не обичаш себе си, ставаш загрижен за другите агресор и няма как да го избегнеш - то е енергийна структура, която не може да изчезне само защото ѝ се дразниш. Постепенно забелязах този омагьосан кръг - това, че отдавах силата и жизнеността си на „алармата на будилника“ ме караше да не се обичам, защото съм се поддала на „така правят всички“ диктатурата.

Любов е само онова, което ме изпълва с радост от живота – каквото ще да е, във всеки един уникален момент. Тогава цялата ми същност сама се грижи за моето психично и физично здраве и за всичкото, което в момента ми трябва. Колкото повече любов усещам в себе си, толкова по-устойчиво доверие имам в това, че винаги всичко е наред. И така....

Честита 2022 – някои я изписват като обръщат двойките огледално, за да се получи сърце. Така да бъде. Наздраве, за любовта!

Прочетете още от Михаела Петрова: