Александър Петров
… заспивайки онази нощ нищо не предвещаваше, че щях да направя това, което се кълнях, че никога няма да сторя…
12 часа по-рано:
Неделя в мол. Любимото ми. Безцелно обикаляне, за да „видим какво ново има“. Какво ново да има, същите боклуци, като предния ден в събота, когато отново бяхме в мола. Минутите усещах като часове, часовете като дни. Но това са нормалните оплаквания на мъжете, които се съгласяват да ходят по магазини с гаджетата си. Докато вървяхме из молските коридори, се разминахме с друга двойка. Отдалеч си личеше, че се карат. Разминавайки се, чухме само вопъла на момчето:
„ … аз не съм кифла, не обичам да ходя по магазините, разбери го това!“
Приятелката на момчето, разбира се, беше нацупена. За разлика от моята приятелка, която грееше на фона на моето отчаяние. Едно от нещата, за които й се възхищавам, е че когато сме по магазините, тя много умело успява да игнорира нещастието ми и невъзмутимо пробва всяка дреха. В един момент заобиколно намекнах, че искам да си тръгваме с думите:
„Ох, че топло в тоя мол!“
А тя ме обнадежди: „Ей, сега тръгваме, само още един последен магазин!“. Знаех, че идва ред на чантите. Още с влизането в Ада, приятелката ми издаде онзи ултразвуков сигнал, който жените издават и който означава „Край, това трябва да е мое!“. Вече знаех какво предстои…
Прибрахме се вкъщи, карайки се:
- Трябва да имам тази чанта! Тя е правена за мен!
- Стига глупости! Първо, това не е чанта, а повече прилича на портмоне и второ, единственото оправдание тази чанта да струва колкото четири летни гуми е, ако… в нея имаше четири летни гуми!
- Няма да ми я купиш, така ли?
- Не, разбира се!
Не ми беше приятно, че не мога да осигуря на приятелката си това, което иска. Не че не можех, де, обаче… споменах за гумите вече. А как да обясня, че в случая те са по-важни, на човек, който ми задава въпроса „Защо са ти гуми сега, нали има гуми на колата, а аз тази чанта я нямам в момента?“. Цяла вечер си мълчахме, така и си легнахме – без да си обелим дума, но … заспивайки онази нощ нищо не предвещаваше, че щях да направя това, което се кълнях, че никога няма да сторя…
Рядко ми се случва да помня сънищата си, но този, който предстоеше, щях да помня цял живот:
Бях в джунглата. Разхождах си мравояда. По каишката заподозрях, че вероятно ми е домашен любимец. Както си вървях, иззад един храст изскочи индианец, който ме заплаши:
- Давай парите!
- Нямам пари!
Тогава индианецът извади един счупен трион и го насочи към мен:
- Давай, каквото имаш, ти казвам!
- Добре, само спокойно. Имам някакви пари, ще ти ги дам, но кажи ми, моля те, защо се докара до тук, че да крадеш от хората?
Индианецът омекна, свали триона и ми каза:
- Заради жена ми – Русата коса. Иска да й купя нови, маркови пера, обаче нямам възможност, защото трябва да сменям кожите в шатрата, затова празнѝ джобовете и стига си ме разпитвал! – отново насочи счупения трион към мен.
- Е, така кажи, бе… как ти беше името?
- Затиснатият с чехъл.
- Така, понеже напълно разбирам какво ти е, ето ти всичко, което имам. Хич не е много, но успех!
В следващия момент с индианецът се озовахме в Саваната. Той пушеше лула, а по незнайна причина аз държах ръждясал и тъп меч. Тогава се събудих. Веднага отворих Съновника, за да проверя какво ме съветва подсъзнанието ми. Започнах наред да тълкувам елементите от съня си:
Джунгла - неочаквани парични затруднения. Не правѝ ненужни разходи, за да не влошиш материалното си положение.
Мравояд – ако видите мравояд в съня си, ви предупреждава, че трябва да сте много внимателни при взимането на важни решения в следващите дни.
Дотук всичко подсказваше, че съм прав и чантата, която си беше харесала приятелката ми, щеше да си остане само мечта. Но продължих нататък, за да съм сигурен, че сънят ми има общо с реалната ситуация, в която бях.
Индианец – ако сънувате индианец – предстои ви опасна авантюра.
Счупен трион – счупен трион предсказва загуби и сексуални неудачи.
Дребни пари – означава предстоящи неприятности.
Тук започнах да се обърквам. Според тези три знака, така или иначе щях да я купя тая чанта – вероятно това щеше да е опасната авантюра, предвид последствията, които щеше да претърпи бюджетът ми. Ако все пак не я купя обаче… следват сексуални неудачи, откъдето наистина щяха да последват неприятности. Ебаси съня, такава смесица от вина и колебание не бях изпитвал. Но имаше още няколко компонента, които трябваше да изследвам, за да взема информирано решение:
Савана - да сънувате, че сте в савана, това значи, че трябва да се научите да се справяте с различните ситуации на Вашия живот.
Лула - друг ако пуши с лула, изненадващо ще се справиш с работата си.
Меч – ако мечът ти е тъп или ръждясал, чакат те сексуални подвизи.
Е, беше ясно. Тази палитра от знаци ми даде да разбера, че трябва да зарадвам любовта си с това, което искаше толкова силно – щеше да ми е трудно след това, но някак щях да се справя. Благодарих за знаците на новия ми въображаем приятел, индианецът Затиснатият с чехъл, и още същия ден предсказанията от съня започнаха да се сбъдват – купих чантопортмонето! Справих се! При това изненадващо – без да плача. В момента, в който приятелката ми видя подаръка, още едно от гаданията стана факт – онова с тъпия, ръждясал меч. После седнахме да вечеряме това, което щяхме да ядем в следващите месеци – хляб и сол. Но пък се оказа, че усмивката й е най-важното за мен.
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
