Бебето вече е пораснало и кърмата (адаптираното мляко) не могат да задоволят нуждата му от всички хранителни вещества. Постепенно го захранваме и нямаме търпение да седне заедно с нас на масата и да си хапне от всичко. Не всяка храна обаче, макар и полезна, е подходяща за малките деца поради особеностите на храносмилателната им система.
Прясно изцедените плодови/зеленчукови сокове са пълни с естествени витамини, но не се препоръчват за малките деца до 1 година. Те често страдат от рефлукс и соковете усложняват положението. Ерата на фрешовете отмина и за по-големите, оказа се, че не са толкова полезни, колкото се смяташе. Висококалорични, липсват фибрите на плода, увреждат емайла на зъбите. Разбира се, трябва да се предпочитат пред соковете в кутии и да се консумират в умерени количества. Най-добре да се хапват цели плодове, за най-малките - пасирани.
Медът безспорно е прекрасен хранителен продукт, природно лекарство с микроелементи, витамини и т. н. Но не се дава на деца до 1,5 - 2-годишна възраст поради риск от алергии и ботулиново отравяне.
Пълнозърнестият хляб е полезен, съдържа много фибри и витамини. Но е твърде груб за нежната храносмилателна система на децата до 3-годишна възраст. Подходящ за най-малките е хляб тип „Добруджа“, след това се въвежда типов и вече за по-големите - пълнозърнест.
Кристалната захар трябва да се избягва от всички, най-вече от малките деца. Сладкото е като наркотик, води до пристрастяване и ако детето е свикнало на сладичко, това остава навик за цял живот. Естествените подсладители са зрелите плодове, фурмите и другите сушени плодове. Сол също не се дава до една година, солите трудно се усвояват от бъбреците на бебето. След това се дава в умерени количества, храната на детето трябва да е по-безсолна от нашата.
Ядките са много полезни, но са силен алерген и не се дават на малките деца. Цели ядки се предлагат чак след 3-4-годишна възраст поради опасност от задавяне. Ядките са най-често срещаното чуждо тяло в бронхите и най-опасното, не се виждат на рентген. Фино смлени прибавени към храна (в сладкиш например) се предлагат най-рано към втората година.
Маргаринът е мазнина от растителен произход, но при производството се подлага на хидрогениране и се получават трансмазнини, които са вредни за здравето. Затова маргарин не се дава на деца, предпочитайте краве масло, зехтин, олио. Маргаринът е евтин, бъдете сигурни, че в кифлите, баничките и др. тестени храни има от него.
Кравето мляко съдържа белтъци, които трудно се усвояват от малките деца. Затова в ранната възраст се предпочитат адаптираните млека, те са с променен състав съответстващ на нуждите на детето. Кисело млако се дава след десетия месец само за овкусяване на основното ядене, но не и като самостоятелно хранене. През втората година вече може да се дава кисело мляко, а прясно само при приготвяне на десерти и храна. Прясно мляко за пиене се дава след втората година.
Още по темата:
-
6 начина да предпазим децата си от злополуки у дома
-
Бебе в самолета - възможни са неприятности!
-
Как се доказва алергията при децата
-
Борбата с ушната кал е обречена
-
5 причини защо боледуваме през пролетта, които все забравяме
-
Да даваме ли кисело мляко на децата?