Водите детето с кашлица на преглед и педиатърът ви изненадва: свирят му гърдите. И естествено притесненията са задължителни, а въпросите още повече.
Опасно ли е „свиренето“ на гърдите?
Повечето деца в ранна възраст могат да имат такъв проблем. Най-фините разклонения на бронхите /бронхиолите/ при малките са много нежни и тесни, лигавицата лесно се възпалява, образува секрет, който трудно се изхвърля поради допълнителния спазъм. Това състояние се нарича бронхиолит. Детето кашля неефективно, в помощ влиза дихателната мускулатура и родителят забелязва затрудненото и учестено дишане, хлътването между ребрата, в най-горната част на корема и над гръдната кост.
Най-често причинителите са вируси. Лечението е с инхалации с лекарство, което разширява бронхите, секретът се изхвърля и положението се овладява. Леките и среднотежко протичащите пристъпи се лекуват успешно у дома под ръководството на опитен педиатър. Тежките състояние са за болница, където се следи състоянието и при нужда се назначават и кортикостероиди, кислород, антибиотици.
„Свиренето“ означава ли астма?
Не, много деца имат такъв проблем без да развият астма. Диагнозата се поставя след проследяване от детски пулмолог и специални изследвания на дишането /спирометрия, импулсна осцилометрия/. Вземат се предвид броя на бронхиолитите, тяхната тежест, как се повлияват от лечението, нуждата от хоспитализация, през какъв период се появяват, на каква възраст са започнали, има ли други алергични болести, наследственост и др.
Мръсният въздух ли е виновен?
Фините прахови частици дразнят лигавицата на дихателната система, но не са основен виновник за „свиренето“ на гърдите. В България около 10-15% от децата страдат от бронхиална астма, а в скандинавските страни с по-чист въздух са засегнати 30% . Значение имат наследствеността, атопичния терен /атопичен дерматит, алергична хрема, хранителна алергия и др./, начинът на отглеждане. Децата на село, които се срещат по-често с бактерии, паразити и други микроорганизми боледуват по-рядко от астма. Тяхната имунна система е „тренирана“ и работи в правилна насока, а не срещу собствения си организъм. Все по-често „хигиенната“ хипотеза се лансира като една от причините за астма. Когато детето се отглежда в прекалено чиста, стерилна обстановка, имунната система не се среща с „дразнители“ и не се научава как да реагира.
Астмата диагноза за цял живот ли е?
В 75% от пристъпите, които не са тежки, не изискват агресивно и с продължително лечение изчезват до 7-8 годишна възраст. В останалите случаи астмата остава за цял живот с обостряне през пубертета. За да не се случи това, лечението трябва да е адекватно, назначено от опитен детски пулмолог. И да се спазва стриктно от родителите.
Прочетете още от д-р Андреева:
- Лекарствата не действат? Вероятно не ги приемате правилно
- 6 мита за кърменето, които трябва да забравите
- Не е за вярване, но има и такива алергии
- Детето скърца със зъби? Не е това, което си мислите
- За лимоните и другите грешки, които допускаме, когато детето настине
