След финала на трудната и амбициозна 2020 навлязохме в територията на 2021, обременени със свои миналогодишни страхове, притеснения, рани и тревоги, но и окрилени от неосъществените си надежди и мечти.

Видяна през погледа на архетипите на таро, отминалата 2020 година беше онагледена от Императора. Съответна на тази енергия, тя ни ограничи, конфронтира ни с темата за авторитета, контрола, отговорността, властта и свободата, провокира ни да преосмислим отношенията си с тялото и дома си, границите си, начина, по който се грижим – за себе си и другите, и по който управляваме „царството си“. Понаучи ни на търпение и на търпимост към различното. Разедини ни и ни свърза поновому.

Онагледена от своя страна от архетипа на Висшия жрец, 2021, наред с новите възможности и предизвикателства, които ни предоставя, отново излага на дневен ред темата за властта, но я разгръща по един нов, по-различен начин, в един не толкова земен, а по-духовен план. Разширява, надгражда представата ни за ръководенето като авторитетност не толкова и не само отвън, но и отвътре, като ценно умение и да водим, и да бъдем водени, и свише – и то не с твърда и безмилостна ръка като непослушни и непораснали деца, а с доверие, уважение и благост.

Висшият жрец и 2021 ни срещат с идеите за знанието, вярата и неверието, ученето и преподаването, разболяването и оздравяването, лечението и изцелението. Подтикват ни да открием, че преживяването на смисъла е неизбежно, също както и житейското ни приключение. Припомнят ни, че ако се осмелим да пътуваме и да търсим „изгубения Граал“, можем да си възвърнем изгубените в териториите на Императора свободи и достижения. А ако не успеем, то тогава без съмнение по пътя ни очаква нов смисъл, който да ни помогне да изцелим раните, да успокоим духовете и да преоткрием спокойствието и силата, които са ни нужни, за да се сдобрим с миналото и да продължим нататък.

Снимка: iStock

Свързан с енергията на петицата, Висшият жрец ни предизвиква да сме борбени, да преминаваме отвъд страховете си, за да можем доброволно да се променяме. Предизвиква ни да надрастваме остарелите представи (наши и чужди) за нас, да не се противим ненужно на промяната, а да се отваряме за нея и да я подпомагаме. Предизвиква ни да ревизираме партньорските си отношения на всяко едно ниво и да ги изцелим – най-напред чрез истината, нашата и на другия, за това как се чувстваме в тях, какво ни е в излишък и за какво гладуваме, дали и защо си изневеряваме. Предизвиква ни да си сътрудничим – но не формално и по задължение, а изпълнени с желание и усещане за разбиране, водени от обич и уважение. Допускайки, че понякога раздялата е единственият начин да не затваряме сърцата си един за друг.

2021 ни подтиква да си задаваме въпроси, които да ни будят и да ни водят към вътрешните ни отговори. Подсеща ни да проверяваме дали докато сме опасно пристрастени към статуквото, не бягаме от нужни конфронтации, дали прилагаме на практика наученото на теория дотук, дали помним и подхранваме ли своята връзка с Божественото или сме я загърбили, обвита в недомлъвки, неразбиране и фалш.

Подсеща ни да се грижим за дома си и за тялото си с любов, като помним, че те са храм на душата ни – най-добрият ни учител, който пази спомените за това кои сме, откъде идваме, кой е верният лек за всяка наша болка и тревога. Учи ни да ценим и да изживяваме пълноценно не само тази, но и всяка една година – поредна стъпка по пътя ни към себе си, към другите и към Дома. Дарени тази година с нужните ни смелост, вяра и благост –

в ума, в сърцето, в думите и в делата. Амин.

Прочетете още от Илиана Смилянова:

• Да си поискаш любовта
• Скритите съкровища в тъмните места на 2020-та
• Тялото ни – смъртен враг или верен приятел
• Щедрост е да даваме, щедрост е и да получаваме
• Вината – вярна спътница във времена на промени