Александър Петров
Откакто заподозрях, че съм твърде уважителен към хора, които не го заслужават, започнах да връщам лентата и да се замислям за всички случаи, в които въпреки непоносимостта си към точно тези хора, съм решавал да им помогна или услужа с нещо. Ми те много, бе! А като се замислих и за всички пъти, в които дори на приятели съм правил услуги, без изобщо да ми е приятно да ги правя, направо получих халюцинации.
Проблемът дойде, когато опитах да си спомня кога на мен ми е трябвала услуга и някой мигновено и непоколебимо се е отзовал без много, много да пита. И знаете ли кои са единствените хора, за които се сетих, че откакто се помня ми пазят гърба? Майка ми, баща ми и сестра ми. И понеже днес имам рожден ден, използвам възможността да им благодаря за всичко! Но, връщам се на невъзможността си за отказ. Продължих си аз разсъжденията и си казах:
„Добре, бе, Саше, приятелю, защо си такъв добряк…“
Тук се запрях, защото май го казах на глас това и двама-трима колеги с недоверие ме погледнаха. Замислих се пак – „Кога за последен път аз отказах на някого?“ Ми, не си спомних. И си казах за втори път:
„Абе, аз що ви не тегля една майна на вси…“
Тогава разбрах, че май имам проблем да разграничавам кога говоря на глас и кога наум. Тъй де, генералната идея беше, че реших повече да не казвам „Да“ за неща, които реално не ме кефи да ги правя. В този момент мислите ми бяха прекъснати от шефката ми, която за втори път днес, супер учтиво ме попита:
„Саше, моля те, понеже си кавалер, ще ми вземеш ли едно кафенце?“
Казах си „Ей, сега е моментът!“ Събрах всичките си умствени сили, стиснах очи, устните ми се разделиха и от устата ми излезе заветното….
„Да, няма проблем!“
Мдааа, явно щеше да е трудно. Отворих Интернетът, за да разбера повече за проблемите с отказа, защото явно причината беше психологически и вижте що прочетох в exploringyourmind.com:
„В живота трябва да можем да подхождаме с разбиране към останалите и да се приспособяваме към тях. Само че има хора, които толкова са се увлекли да се адаптират към заобикалящата среда, че жертват своето собствено мнение и желания и вече не могат да кажат „не“. Причините за това могат да бъдат ниска себеоценка и съмнения, че няма да бъдат значими и обичани, ако не отговорят на очакванията на останалите. Важно е да се подава ръка на хора, които се нуждаят от нея, но е важно и да следваме собствените си приоритети и да поставяме на първо място своите собствени нужди.“
Егаси работата! В този миг разбрах, че аз през цялото време съм се опитвал да се приспособя към средата, в която прекарвам най-много време – на работа. А на работа работя само с жени. Т.е. аз се опитвам да стана edna от тях. О, май год! И пиша в сайт за дами! Къде ме отвя вятърът… Реших, че веднага трябва да възвърна мъжкото в себе си и моментално да започна да посичам вся и всьо. Веднага заформих един списък в три категории, който предоставям и на вас, да си го ползвате.
Ако някой за пореден път ви иска услуга, а на вас не ви се занимава…
…това са 20 начина да кажете „НЕ“:
КАТЕГОРИЯ „ОТКРОВЕН ОТКАЗ“
Не.
Тц.
Ъ-ъ.
Няма шанс!
НЕ, КАЗАХ! (Това е в случай, че до пета точка този все още ви досажда)
КАТЕГОРИЯ „ЗАОБИКОЛЕН ОТКАЗ“
Ами, то… трябва да видя…
Ще проверя дали ще мога…
Добре, ако реша нещо, ще ти звънна!
… ейй, не спряха да звънят. Ало… (Тук артистично вадите телефона и провеждате въображаем разговор, докато онзи не се откаже да чака)
Ами, щях да ти помогна, обаче… току-що ми излезе работа! (Това е в случай, че онзи не се е отказал и ви е дочакал да затворите)
КАТЕГОРИЯ „ГРУБ ОТКАЗ“
Така ми се ще да ти помогна… но няма.
Намирам идеята ти за малоумна.
Това звучи супер… тъпо.
Може би в друг живот. Например, минал.
Сигурен ли си, че ми задаваш този въпрос без да си употребил алкохол?
Довиждане.
Не ме занимавай с глупостите си!
Бягай, бе!
Само, ако ми докараш Папата! (По време на миналия уикенд това нямаше да е актуален вариант за отказ, но спокойно може да започнете да го ползвате от този момент)
По принцип бих ти помогнал/а, но четох една статия в Edna на Edin и там пишеше да почна да отказвам. Така че, айде. Дърпай.
Почвам да се уча да отказвам, а пък вие, ако се сетите още варианти да се каже „не“, може да пишете на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
