Ако си чела „Пътеводител на галактическия стопаджия“ сигурно знаеш, че отговорът на живота, Вселената и всичко по-съществено е 42. Наближавам 42. Не съм сигурен дали става дума за години, пари, грама или друга мерна единица, но знам отговора на въпроса – Кога децата спират да бъдат толкова зависими от нас и кога започват своя собствен път.
Ако питаш тъща си – никога. Ако питаш майка си – никога. Ако питаш баща си ще ти каже – питай майка си. Но аз знам. 14.
След всичко, което преживяваш с тях, след всичките сополи, кихвания, от които моментално си взимаш болнични и тичаш да го прегледа Масларски, а той човекът ти казва – "Нищо му няма на детето!" Въпросите, които все задават и на които ти не знаеш, как да отговориш, притесненията, ще се оправи ли, няма ли.... До там.
На 14 виждаш как изведнъж детето някак си стъпва уверено и на двата крака. Минало е матури, които ние с теб няма да минем никога, започнало е да се познава, да свиква със себе си и да се приема, да си отговаря на някои въпроси, да знае кого и за какво да пита. Уверено пътува само с транспорта, започва да се вижда с приятели. Започва да се еманципира от теб и ти самият разбираш, че вече не си нито толкова нужен, нито толкова търсен.
Това може и да те натъжава, но не е лошо. Спокойно. Към 18-21-22 пак ще се върне към теб и ще бъдете хем деца и родители, хем равни. Знае кога да учи и колко да учи. Има изградени навици. Остава му по-малко училище, отколкото е минало, вероятно има прекрасен английски, вероятно плува добре и уверено практикува това, на което си го записал.
14 е моментът, в който имаш голям човек вкъщи. Не ме разбирай погрешно. Още не малко време това дете ще си е дете, ще има нужда от теб, ще продължава да прави смешни грешки с думите и техния смисъл, ще казва магическо, вместо магично, ще те умилява, но това време ще е повече малко, отколкото много.
От гледна точка на 14-годишното ти дете, ето как стоят нещата. Пред 14 години, то е било бебе, след 14 години, то ще е млад мъж или млада жена, които може и да имат семейство и деца и напълно самостоятелен път. Дано да е така, разбира се, че на 28 при маминка не е гот.
На 14 децата се обличат сами, избират си дрехите сами, но по-важното е, че вече имат устойчиво поведение. По-радко се влияят, ако до сега са имали здрав пример и добра среда. На 14 вече спираш да питаш обядвали ли са в училище, защото те ще обядват, ако са гладни и няма да обядват, ако не са. Може и да могат да готвят, защото са ходили на готварски курс, много по-информирани и много по-подготвени за живота са. Гъвкави са, адаптивни са.
Тепърва усещат, че могат да правят много неща и могат да бъдат самостоятелни. Разбира се, те са прекалено малки, за да бъдат напълно самостоятелни, но и прекалено големи, за да бъдат напълно зависими и контролирани. За първи път започваш да слушаш тяхната дума и техните потребности.
Не очаквай детето да се събуди на 14 и да е самостоятелен и голям човек. Това е процес, който е започнал точно преди 14 години и натрупванията, които са направили детето човек, са се трупвали всеки ден. С разговори, с пример, с обяснения и с търпение. И след като не си пропуснала нито ден в този процес, нещата си идват на мястото. Същото се отнася и до бащата, разбира се.
14 е само една възраст, ако не са били всички години преди нея. И ако всичко е било наред, детето ще бъде наред. Ще има вкус и критерии и ще бъде необратимо нормално и готино. И запомни. Никога и нищо не си идва на мястото и не се „оправя“, ако ти не го оправиш и ако ти не го поставиш на мястото му.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
