Тук съм селектирала няколко интересни факта, които научих по време на йога ритрийте ми на острова. Със всяко следващо ходене балийците и културата им не спират да ме изненадват и очароват
1. В Бали да закъснееш до два часа е нещо нормално. Чак след това можеш да се извиниш и то само, ако чувстваш вина за това. Шествията на улиците по различни поводи (от погребение до празник) са нещо обичайно и никога не знаеш точно за колко време ще стигнеш от точка А до точка Б, ако на улицата по която си тръгнал засечеш такова ритуално шествие.
2. Сградите могат да бъдат високи само толкова, колкото е най-високата палма наоколо. Възможно е хората дори да си направят труда да пренесат и присадят палма от едно място до друго само, за да построят малко по-голямо здание.
3. Във всеки дом има малък храм на който ежедневно се правят ритуали и се поднася от изобилието, което балийците имат в ежедневието си в знак на благодарност към боговете, или за предпазване от злите духове. Навсякъде може да видите малки панички с късче храна, ароматна пръчица, цвете, паричка, или цигарка като споделяне на това, което си имат.
4. Ако си роден в определена каста трудно ще преминеш в друга. Например, ако си от семейство на занаятчии продължаваш и ти да работиш нещо свързано с това. Ако си отраснал в семейство на фермери ставаш фермер. Но моля, не приемайте думата каста, като някаква стълбичка, която ви поставя в неравностойно положение. Там всички са равни. Можеш да бъдеш фермер и да си по-богат от „агунг“ (приета за по-аристократична, свещеническа каста).
5. Когато искаш да се разведеш или имаш проблеми в семейството се обръщаш към твоята общност за помощ. И в повечето случаи проблемът се решава там. Представете си го като един приятелски, подкрепящ се кръг. Общността е издигната в култ и е може би най-характерна за балийците. Там се решават почти всички възникнали неразбирателства, спорове и проблеми.
6. Пазаренето в малките магазини и сергиите е напълно прието и не бива да изпитвате срам да го правите. Самите балийци ви го предлагат. Може да ви кажат дори: „Кажете вашата цена. После аз ще ви кажа моята и ще се разберем“.
7. За разлика от повечето Нови години по света, където празникът се посреща с веселба и шум, в Бали този ден се отбелязва с мълчание. Нещо повече. Денят (обикновено през март) се обявява няколко седмици по-рано от правителството. Няма интернет, нито движение по улиците. Светлините са спрени. Използването на електричеството като цяло е сведено до минимум. Не се излиза от дома по работа. Тези правила не важат само за местните жители, а и за всички които в момента са на острова. Балийската полиция следи за спазването на този ритуал и предотвратява всеки шум и безпокойство. Местните жители вярват, че така заблуждават злите духове, че няма никой, който да ги дразни. В този ден за вглъбяване и благодарност се счита също, че така даваме възможност на природата да си почине от нас.
8. В Бали може да опитате от най-скъпото кафе в света. Нарича се „Kopi Luwak“, защото зрънцата му се обработват от едно създание наречено „лувак“, подобно на котка или мини лисичка. Кафените зрънца се поглъщат от него и докато се обработват в стомаха на животинчето се разгражда голяма част от киселинността му. След като животинчето ходи по нужда обработените зрънца се събират и от тях се прави кафето. Такова кафе може да опитате в специални ферми или да закупите почти от всеки супермаркет.
9. В Бали има добри и лоши дни за всичко, обикновено съобразени според лунния календар. Така например, ако човек почине трябва да се изчака добър ден за кремация. Казват, че за да напусне по-лесно душата от тялото починалия не трябва да се изпраща със сълзи и плач, защото така го задържаш, и не може да си тръгне.
10. На сватбите си балийките обличат традиционни дрехи, които всъщност не са типични. Те се състоят от красиви, ръчно изработени шалове, които се увиват около тялото, и се закрепят с колани и др. Цялата подготовка е доста трудоемка и се извършва от помощнички. На главите си носят корони от златисти цветя. Цветята също се нареждат няколко часа едно по едно. Бих казала, че дрехите изглеждат приказно, но в тази горещина и тежестта им да издържиш с тях цял ден си е предизвикателство.
11. Раят за туристите на този остров е свързан с няколко неща и обхваща различни интереси и преживявания. От възможността за невероятни инстаграмски фотосесии, целогодишното хубаво време (дъждовния сезон е кратък и обикновено през декември-януари, но пак има туристи), сърфа, прекрасните плажове, известните люлки над спиращи дъха гледки, огромните оризовите полета и вълнуващи разходки в джунглата, водопадите, сафаритата, маймунките и сергиите.
Това, разбира се, е най-общо и е само от туристическа гледна точка. Всеки път ще откривате по нещо ново и ще се чувствате все по-малко като турист.
В едно съм сигурна – че веднъж попаднали на острова на Боговете, ще искате да се връщате отново и отново. А чувството за благодарност и радост към самия живот ще ви завладява все повече и повече.
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
