Всички знаем, че една наздравица, вдигната за сватба, рожден ден, обикновен празник или някое друго честване, е придружена с чукане на чашите. Никой от нас обаче не се е питал какъв е смисълът на това и какво означава.

Една от легендите разказва, че в средновековието хората са чукали чашите с цел да изгонят демоните.

Историята е свързана с църковния звън на камбаните, за който се е вярвало, че гони тъмните сили. Към тази легенда все пак има и истинска история,  известна за този обичай.

А тя е, че в средновековието в дворците в Европа "премахвали" враговете, като им сипвали отрова във виното. След като се прочула тази "тайна", за да се върне доверието при гостите на големите празненства, домакините вдигали чаши и силно ги чукали с чашите на гостите, така че виното да се смеси, а гостите да са сигурни, че в напитката няма отрова.

Оттам е и обичаят домакинът винаги пръв да отпие от виното.

Друга история разказва, че старите германски племена са чукали чашите преди всяко изпиване, за да изплашат духовете.

Конниците на номадските племена пък са украсявали чашите със звънци и други предмети, за да вдигат шум и да държат злото далеч от хората. По време на тибетската династия Шан обичаят е бил "да се вдига шум" преди изпиването на първата чаша за щастие и благоденствие.

При древните гърци звукът при изпиването на виното също е бил от значение, защото са вярвали, че виното носи духовност и красота за всички сетива, не само с вкуса, цвета и аромата си.

По отношение на древните шумери антрополозите твърдят, че те са имали много ритуали, свързани с пиенето и наздравиците, но никъде не се споменава чукането на чаши.

Днес обикновено чукането на чаши при наздравица означава веселба, щастие, а в някои страни по този начин се изразява уважение.

Така например в Япония, когато искате да се чукнете с приятелите си, чашите се слагат на еднакво ниво, но ако става въпрос за работна вечеря и искате да се чукнете с началника, поставяте чашата по-ниско от неговата в знак на уважение и почит.