Ако песента на Марая Кери "All I want for Christmas" звучи навсякъде - от радиото, от телевизора, от колонките във фитнеса и в супермаркета, от чешмата и дори я чувате в съня си, то изводът е само един - дами и господа, декември е!

Не ме разбирайте погрешно, всеки, който ме познава, знае, че обожавам Коледа и всички вълшебства и вкусотии, които вървят с този празник, но тук идва голямото НО.

Става ми някак съмнително, когато в магазините коледната украса кацне още на 1-ви октомври. Аз сега на есенните листа и циганското лято ли да се радвам или да започна да украсявам елхата и да си посипвам главата с изкуствен сняг?

Но най-голямата истерия започва с настъпването на заветния 1-ви декември. От този ден нататък хората вече смятат за абсолютно приемливо да отговарят на всичко с “Какво ти пука, Коледа е!”. Ама не, не е Коледа или поне за още 24 дни.

Всичко започва с безкраен поток от снимки на елхи, вълнени чорапи, камини и чаши с горещ шоколад, върху които пише “Здравей, декември”, “Дойде най-вълшебното време от годината” и “Коледа е тук!”.

А след това животът ни се превръща в безкрайна върволица от декемврийски празници, партита, мандарини, ухание на канела и пуловери със снежни човеци.

Първо идва Никулден, животът е бутане на опашки за евтино филе от сьомга, аромат на скумрия в целия блок и много тагнати именици на снимки със Св. Никола и шаран във Фейсбук.

След това е ред на 8-ми декември. Повечето отдавна не сме студенти и си постваме стари снимки от студентски купони във Фейсбук, които всъщност е по-добре никой да не вижда. Настоящите студенти пък са в Банско, то е ясно, и се клатят в ритъм на най-новия чалга хит. Тях няма какво да ги мислим и коментираме.

А после следва какво? Точно такааа - коледните партита или иначе казано колежки с мрежести чорапогащници, рокли с пайети, червени устни ала Мерилин Монро, пияни колеги с разкопчани колани, безплатно уиски, 10 броя хапки с луканка, които свършват за около 1.3 милисекунди и много тежки евъргрийни, на които никой не знае как да танцува.

И няколко дни след това най-сетне можем да кажем, че е Коледа. И тази година ще обикаляме паникьосано магазините за подаръци в последния момент, ще се бием за място на паркинга в мола, ще търсим рецепти за цяло печено прасенце, ще гледаме “Сам вкъщи” до откат, а Марая Кери все така ще си звучи отвсякъде като вътрешен глас, който ни напомня, че трябва да сме добри и усмихнати, да носим чорапи с еленчета и да светим от радост като коледна елха.

Накрая поне ще сме хапнали като за последно, ще сме си снимали коледния сервиз поне от 6 различни ъгъла и ще сме останали без никакви пари, защото е Коледа - О, време на чудеса!

А пък новогодишната нощ по стара традиция ще е пълна с напрежение и очаквания, защото е важно да посрещнем новата година с грим, прическа, нови дрехи, нови чорапи, пълна маса и музика, от която не можем да си чуем приказките.

И докато все още не сме изтрезнели от новогодишното надпиване с водка и кофти шампанско, идва ред на всички имени дни, за които “просто няма как да не се почерпим по едно”. И нека порочният кръг на безкрайния празник се завърти отново през 2024-та!

Аз лично си пускам Марая Кери още в този миг и се отдавам напълно на коледното настроение, защото всъщност няма нищо по-хубаво от цялата тази лудост. Щом я преживявам, значи съм жива и здрава и ме чака дълъг списък с подаръци и тичане из мола като Юсеин Болт.

Прочетете още:

• Магията на първия сняг или защо зимата ми напомня за теб
• Декември е онова вълшебство, от което всички се нуждаем
• Вълкът винаги ще бъде лош, ако слушате само Червената шапчица