Текстът е изпратен като част от играта на Edna.bg "Най-прекрасното нещо, което ми се случи през 2016 година". Вижте как можете да се включите в нея ТУК!
Благословена и благодарна съм за всичко, което имам и това е най-голямото ми богатство. И най-хубавото, което ми се случи и тази година.
Обич към всеки един щастлив и малък момент на радост. Радост, че виждам децата си как растат, как ме прегръщат спонтанно и непрестанно с думи или пронизващи целувки и ми казват, че ме обичат. Радост, която чета в очите на съпруга ми. Очи, които ме гледат все едно ме виждат като на първа среща.
Очи, изпълнени с мъдрост и търпение, и безкрайна обич. И малко умора. Но очи любопитни, жадни за предизвикателствата и красотата, на всеки нов ден. И топла ръка, в която нежно се отпуска моята, докато отпивам от неговата чаша вино, а той ме гледа с примирена усмивка и ме целува по челото.
И шумотевица. Когато малкият звънливо оглася стаята със смях, докато лети нагоре и се приземява в силните ръце на баща си. А баткото се превива от смях на поредната смешка, която сам е сътворил. Или когато и тримата са на камара на пода и не можеш да разбереш чий крак и ръка стърчат от това живо и гъделичкаво кълбо.
Или когато се надбягваме с малкия бандит кой ще стигне пръв до бюрото, а наградата и в двата случая е лаптоп и чаша с кафе. И когато бягаш през малката стая като професионален футболист на голям стадион и финтираш майсторски около чупливи играчки пръснати по земята, прескачаш с висок скок препятствия, които сам си поставил, уж да го държат на далеч от забранените зони, настъпваш най-острия ръб на кубче и с шпагат и плонж едновременно успяваш да хванеш любимата си чаша в полет, а в нея вече се мушнала на топло в кафето ти малката ръчичка.
И тишина. Когато децата заспят. И когато пренасям малкия в неговото креватче с внимание и прецизност на сапьор. И когато завивам тихо баткото, а той само леко се размърда и с усмивка в съня си ми прошепне „Обичам те, мамо. Да сънуваш златен кош и ангелчета!”. И накрая когато се гушна в двете ръце, които са ме очаквали цял ден с мисълта за този момент.
Аз съм огледало за хората около мен. И животът ми се изпълва със смисъл, когато в това огледало видя любовта, грижите и признанието, които съм вложила в своите моменти, да се отразяват като в увеличително стъкло в усмивките и щастието на любимите ми хора.
Автор: Зорница Драгнева-Василева
Прочетете още:
525 600 минути здраве - най-прекрасното нещо, което ми се случи през 2016
"Благодарност" - най-прекрасното нещо, което ми се случи през 2016
Да прегърнеш отново детето си - най-прекрасното нещо, което ми се случи през 2016
