Илиaна Смилянова
А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон. Галатяни 5:22-23
Пристъпваме прага на зимата. Студена и тъмна отвън, тя ни предизвиква да бъдем топли и светли отвътре. Ражда се през един от най-обичните месеци от календара. Декември, пълен с празници, ни събира от близо и далеч и неуморно ни подканва да разчупим стереотипа, да намалим и променим обичайната си активност, да открием нови възможности, скрити зад рутинната ни заетост. И да ги използваме, за да пречистим и да подредим мислите, чувствата, тялото, дома си, отношенията си. Неслучайно това е и времето на Коледните пости – възможност да се освободим от излишното, да опростим храната и живота си и да (си) простим погрешките.
Търсейки подаръци, с които да зарадваме близките си за празниците, можем да започнем от себе си. Сега. Можем доброволно и добронамерено да потърсим и да извадим на светло даровете, с които годината без съмнение ни е дарила. Дарове, чиито съавтори безспорно сме и ние самите.
Любов. Любов ако нямам, нищо не съм... (І Кор. 13:2) Да се обърнем с любов назад - към дните и нощите на отминаващата година. Да си припомним какви сме били – най-добрата възможна тазгодишна версия на себе си; да си пожелаем да обикнем себе си в нея, с онова, което сме направили и преживели, с успехите и неуспехите си, с онова, което сме опазили, което сме придобили и с което сме се разделили. Защото в тази наша година няма и една излишна стъпка.
Радост. Иди яж хляба си с радост...(Екл. 9:7) Без радост не само хлябът е горчив. Да прелистим в обратен ред годишния си календар и да открием във всеки месец поне по един повод за радост, за който да (си) благодарим. Дванадесет семена на Радостта, засети в благодатната почва на идната година.
Мир. Първо иди и се помири с брат си... (Мат. 5:24). Кое е онова събитие или човек, които през годината са нарушили временно или трайно нашето спокойствие? Вместо да търсим виновници, за да съдим, можем да си пожелаем да се помирим със случилото се – най-напред вътре в себе си, да открием онази гледна точка, която надхвърля различията помежду ни и осветява онова, което ни свързва.
Дълготърпение. Любовта дълго търпи... (І Кор. 13:4) Неразбирателството често се ражда от нетърпението и нетърпимостта към различното и несъвършеното. Кое събитие през годината в най-голяма степен подложи на проверка търпението и издръжливостта ни? С любов към процеса да си пожелаем да дочакаме търпеливо резултата от изпитанието – тогава, когато му дойде времето, по най-добрия възможен за добруването на душата ни начин. Защото бързо не значи навреме.
Благост. Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го...(Рим. 12:20). Благостта е дар, който преодолява границите и конфликтите помежду ни. Благостта ни свързва един с друг отвъд гордостта на ума, тревогите на сърцето и страховете на тялото. Да (си) благодарим за лесните и трудните срещи през годината. И да потърсим споделените дарове във всяка една от тях.
Милосърдие. Защото милост искам, а не жертва. (Осия 6:6) Кои ненужни жертви поисках и направих през отминаващата година? Отказах ли да бъда милосърден към някого и късно ли е сега да направя това – отвъд казаните и неказани думи помежду ни? Когато отворим сърцето си за милостта, преставаме да студуваме отвън с онези, на които сме я отказали.
Вяра. Не бой се, само вярвай... (Лука 8:50) Вярата е онази вътрешна светлина, която ни помага да следваме Пътя и в най-тъмните и трудни житейски участъци. Да си припомним изборите, които сме направили през годината. Да се доверим на пътя, по който сме поели. И да предоставим водачеството на онази част от нас, която винаги избира светлината.
Кротост. Но езика никой човек не може да укроти. (Яков 3:8) Предизвикателство е да използваме силата, която имаме, не за да (се) противопоставяме и да разединяваме, а за да (се) свързваме и приобщаваме. В годишната си автобиография можем да разпознаем онази част от себе си, която е склонна да (се) насилва, и „за добро”. И да пожелаем да я укротим – с помощ свише.
Въздържание. Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща. (Лука 10:41) В края на годишния си път да прогледнем за тревогите, които ни измъчват и на които отдаваме силата си; да разпознаем враговете – вътрешни и външни, видни и привидни, които създаваме и подхранваме със страховете си. Да се откажем от склонността си да преувеличаваме, за да можем да отсеем зърното от плявата. Да открием чудесата, скрити в чудовищата, и да им помогнем да се проявят.
И така, стъпка по стъпка, да даруваме себе си и света – не само за Коледа. Да благодарим за онази част от живота си, която оставяме зад гърба си. Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение. (1 Тим. 4:4).
