От малка ми повтарят, че съм наивна. Когато бях по-близо до 30-те, се дразнех, сега когато съм по-близо до 50-те, мога само да се разсмея от сърце. Но първият ми шок от това, че ме нарекоха наивна дойде, когато бях на 6 годинки и съседските деца ми се подиграха, когато разбраха, че още вярвам в Дядо Коледа.

Тогава как се разплаках... още го помня. С едно съседско момиче звъннахме на нашата врата, за да поискаме от майка ми отговорен отговор – има ли го, няма ли го стареца с бялата брада. Тя го отигра доста добре:

„Има за децата, които вярват в него, и няма – за тези, които не вярват”.

„Видя ли – още със сълзи на очите казах на приятелката си – ти няма да получиш подарък от дядо Коледа, а аз ще получа”. „Хаха, родителите ти са го купили” – не мирясваше тя.

Замълчах си, защото колкото и да бях наивна, знаех, че те са ми купили палците за балет. Това нямаше как да стане без да ми очертаят крака на листче, за да го дадат на една рускиня, която щеше да ги донесе от Москва. Обаче не спирах да мечтая и за Барби, което тогава бях виждала само в списание „Бурда”.

Не ми хрумваше кой би могъл да ми купи тази кукла. Все още ги нямаше и в Кореком. Така че не се надявах на Барби. Само бях сигурна, че подаръкът от дядо Коледа не е нещо, което знаеш, че евентуално ще получиш, а изненада.

Бъдни вечер мина, без да се случи нещо необичайно, но когато на следващия ден отидохме при баба и дядо, там ме чакаше ... ооо, не е истина: кукла Барби, пристигнала от Швейцария, купчина уникални салфетки, които тогава събирах и голяма кутия със 100 различни вида дъвки. И огромен дядо Коледа от швейцарски шоколад.

Знам, че ще ми се смеете, но помня, как ми намигна и набръчка леко станиола. 

Веднага викнах съседката, за да ѝ докажа, че Той съществува. И че подаръците от него са истинските ти желания, а не онова, което мама и татко знаят, че искаш. Тя се нацупи и не ми говори дълго време, поне не преди да успее да ми счупи крака на куклата, за да може да каже саркастично: „Е, за какво се ядосваш, викни дядо Коледа да ти я поправи”.

Че съм наивна, наивна съм. Не по отношение на дядо Коледа и даровете на Вселената, обаче. Те са чиста физика, квантова, знаете вече. Емоцията ни към тях ги прави чудни, романтични, вълнуващи, изненадващи – в същността си те са намерение за радостно изживяване, което привлича проявление. Наивността ми е от друго естество. Когато казах на съседката за неочакваните подаръци, целта ми беше тя да се вдъхнови,също да повярва и да си поиска Барби и заедно да им шием рокли по кройки от списание „Бурда”.

Не допусках, че ще ми се разсърди и няма да има с кого да си играя. Така правя и до днес – споделям веднага щом открия нещо, което може да ни задържи в състояние на радостно сътворчество. Свикнах вече, че временно ще има сърдити, несъгласни, спорещи, вкопчени в илюзията за разделението. На тях не им купувам подаръци за Коледа.  Дори от любезност.

За останалите – които споделят моята наивност, подаръците, предназначени за тях сами се появяват в ръцете ми, за да ги положа под коледните им елхи. И това разбира се, не е само по Нова Година.

Просто тогава сме по-склонни да си настроим акордите в тоналността на радостта от това, че ще имаме повече време за хората, които обичаме и ще имаме повече време да се насладим на приятната си компания. Тази малка коледна наивност е ключа към проявлението на всички красиви неща и подаръци, които получаваме по Коледа.

Вярвайте, че белобрадият старец може да намига и от станиола. Вярата, и в дядо Коледа, и в джуджетата и елфите, и в Рождеството Христово, и в квантовата Вселена, не е да разбираш „как става”, а да не разбираш.

Тази малка Коледна наивност на 6-годишното дете, в крайна сметка се превърна в диамант на мъдростта на 46-годишното момиче, в което се превърнах (жена така и не станах).

Никого не убеждавам, но няма да спра и да споделям. Съвсем егоистично искам повече хора да се включат в тази игра, за да си играем заедно с подаръците си, вместо да си чупим куклите.

Това съм поръчала на феите, които през коледната нощ, ще докосват с вълшебните си пръчици сърцата на порасналите деца, които вече не вярват в Дядо Коледа.