Поредният декември. Не един такъв има в живота ни. И помним него – не толкова числото на годината, което се сменя непрестанно.
Декември – месец на празници: студентски, рибни, служебни, лични, семейни, земни и духовни...
Месец на срещи, на споделяне, на даряване, прегръщане, пазаруване, на готвене и хранене – на тялото и на душата... Но и месец на равносметка, в който затваряме и отваряме годишната врата, за да прекрачим прага.
Месец, в който можем да попитаме себе си за всичко, което ни интересува. И да се ослушаме за отговора, който никой друг не може да ни даде.
Отговорете пред себе си. Непременно писмено. Писането прави нещата бавни и забавни – ако сме достатъчно търпеливи. И ни вади от шаблона на прибързания механичен отговор. Няма верни и грешни отговори. Има честни и престорени. И най-важното, както е казал Достоевски – не лъжете сами себе си.
1. Как бих определил/а себе си с три думи в началото на годината?
2. Коя бе най-голямата ми радост тази година? Кой бе най-големият ми страх?
3. Какъв родител бях на себе си?
4. Кое е най-важното нещо, което направих за себе си? Какво исках, но не успях да приключа?
5. Какво направих за хората около мен? Коя е маската, която най-често си слагах пред другите? А пред себе си?
6. В кого (какво) се влюбих тази година? Кой бе най-важният избор, който направих?
7. Коя бе най-голямата изненада за мен през годината? А за другите – поднесена от мен? Коя важна своя цел заявих (осъществих)?
8. В какво се прояви най-голямата ми сила? А най-голямата ми слабост? В какво се насилвах?
9. Какво ново научих за себе си? Кой въпрос най-често си задавах? Кога „не бях на себе си”?
10. Кое събитие или среща през тази година бих определил/а като съдбовно? Защо?
11. В каква област в живота си успях да възстановя баланса? От кой товар не успях да се освободя?
12. В какво чудо исках, но ми бе трудно да повярвам? Как бих определил/а себе си с три думи в края на годината?
Не бързайте да приемате отговорите си за окончателни. След няколко дена ги прочетете отново. И ако поискате, спонтанно ги допълнете. Дори не подозираме колко целебна сила имат нашите собствени отговори. И тя постепенно ще излиза на повърхността.
Добре би било, в тези празнични и светли дни и нощи, преди да продължим напред, да не забравим да се обърнем назад и да погледнем искрено и непредубедено пътя, по който сме дошли дотук. За да си спомним какви сме били в началото на годината. И какви пристигаме в края ѝ.
Преди да се сбогуваме с нея, да (си) благодарим. За да освободим място и да отворим вратата на Новата година, която ни очаква на прага с всичките си дарове.