Какви са принципите на биоклиматичната архитектура?
Принципите на биоклиматичната архитектура не са нищо друго освен път обратно към хилядолетно познание за ефективно използване на слънцето и естествените въздушни течения, но вече контролирани с възможностите на съвременните разработки на прозоречните и слънцезащитни системи.
Наименованието "биоклиматична архитектура" произхожда от стремежа да създаваме локация на обитаване, която е пряко свързана със заобикалящата ни естествена среда и черпи ресурси от нея. Основна задача пред архитекта е да намери начин, да преобрази днешните сградни обвивки от "преграда" в пропусклива "мембрана". Ключова роля в този процес има дограмата поради свойствата, които я отличават от другите строителни елементи.
Слънчева светлина и топлина
Доказано е, че слънчевата светлина е жизнено необходима за доброто функциониране на човешкия организъм. Изкуствената светлина използва изкуствена енергия, излъчва ограничен спектър от цветове и би могла да доведе до депресии и нездравословни състояния. Освен това през зимата слънчевото греене е безплатен източник на топлина. Тези факти имат значителен потенциал да намалят енергийното потребление в сградата, но само когато се проектира правилно разположение и подходяща големина на дограмата и слънцезащитните устройства спрямо траекторията на слънцето.
Това изисква умен архитектурен подход и избор на качествени прозоречни конструкции. Пренебрегването на тези фактори автоматично връща сградата към нуждата от скъпи, енергоемки инсталации, които подлежат на постоянна поддръжка, за да функционират и осигуряват вътрешен климат в приемливи порядъци за живеене.
Естествената вентилация
Под естествена вентилация се разбира подмяна на вътрешен въздух с пресен външен, като подмяната се осъществява чрез прозоречен отвор. През лятото той може да има двойна функция: проветряване и охлаждане. Най-добрият пример за това е, когато спим на отворен прозорец, за да охлаждаме стаята през нощта. Този принцип може да се използва и за сгради, които не са постоянно обитавани, като например офис сгради, които имат големи разходи за климатизация. При тях може да се прилага интегрирана в дограмата автоматизация, която да отваря прозорците през нощта и да ги затваря сутрин в момента, в който външната температура се покачи над вътрешната. Този подход има потенциал да намали климатичните разходи с 50%.
Същата автоматизация може да се задейства и чрез датчици за качеството на въздуха, като например влажност или концентрация на СО2 (въглероден диоксид). Доказано е, че човек винаги реагира със закъснение на нуждата да управлява ръчно тези процеси.
Важно е да се осъзнае, че автоматизацията не е нещо сложно и се прилага в много сфери на нашия живот с голям успех. Време е да използваме тези възможности и в управлението на естествените климатични условия на сградите. Инвестицията си заслужава, а повишеният комфорт трудно може да се измерва в парични единици.
