На всеки родител му се е случвало да е с децата на покупки в супермаркет и да изживее ужаса на тръшкането, лигавенето, сълзите и молбите да се купи някаква напълно излишна играчка/вафла/газирана напитка или нещо друго.

Как да се справим с детето в такъв момент, когато ни се струва, че писъците никога няма да затихнат, освен ако не му купим това, което иска?

Разбира се, шамарите и викането от страна на родителите не е решение. Най-добрият вариант ще е да отстоявате позициите си. Щом веднъж кажете, че нещо няма да се купи, значи трябва да останете твърди в решението си. В обратния случай детето ще разбере, че ако вика и плаче достатъчно силно, ще получава винаги всичко, което иска. Опитайте се да го успокоите и да му обясните защо няма да му купите поредната глупост, която желае.

До две годишна възраст децата чуват "НЕ"около сто пъти на ден. Това им действа изключително негативно. Трябва по различен начин да им се обясни защо не бива да правят нещо, а не просто да им се кресне един отрицателен отговор. Дайте им алтернатива, разсейте ги, изтъкнете добри мотиви за отказа си и най-вече - постарайте се детето наистина да разбере защо му се казва "Не", а не просто да попарвате желанията му.

Със сигурност малчуганът няма да е особено щастлив и ентусиазиран, когато му обяснявате, че не може да му купите какво то иска, понеже в момента положението ви с парите не е цветущо или няма нужда от подобна вещ/храна/напитка.

Много от другарчетата му ще притежават част от нещата, които вие не му купувате, и детето може да страда от това. Важно е да не обяснявате всеки ваш отказ с довода, че нямате пари. Това сякаш е най-лесният и бърз начин да решите проблема, но дали е добре детето ви да расте със съзнанието, че вечно липсват финанси за нещата, които то иска?

По-добре се постарайте да му обясните и покажете, че нещата, които наистина ни правят щастливи, не се купуват с пари и че вещите нямат по-висока стойност от истинската прегръдка и обичта ви към него.