Човешкият организъм е пригоден за дневна активност, но много хора работят или се забавляват нощем. Това води до сериозни промени в хранителните навици.
Известно е, че секрециите в организма са подложени на ритмичност, която е стриктно свързана със смяната на деня и нощта. Хормонът на растежа, например, се отделя нощем по време на сън. Той е важен не само през детско-юношеската възраст, а и по-късно при възрастните индивиди, тъй като стимулира поддръжката на добра мускулна и костна маса за сметка на мастната тъкан.
Нови изследвания показват взаимна свързаност между недостига на сън при децата и наднормено тегло. Това вероятно се дължи и на хормона кортизола. Кортизолът или стресовия хормон, също се отделя през нощта. Той предизвиква увеличение на кръвната захар, която се произвежда от черния дроб, съобразено с факта, че нощем няма хранителен източник на глюкоза, а мозъкът и еритроцитите са абсолютно зависими от нея.
Инсулинът, нужен, за да се усвои глюкозата от повечето клетки, се отделя в по-големи количества по време на сън, независимо дали той е дневен или нощен. Затова, ако човек работи през нощта, повишава нуждите си от глюкоза, заради увеличената консумация на енергия и спонтанно приема въглехидратна храна - секретира минимално количество инсулин, тъй като будува и кръвната му захар е много висока.
През деня, когато човекът с нощна активност спи, се развива обратният процес и с времето дерегулацията на тази система може да доведе до диабет тип 2.
Друг факт е, че въглехидратната храна води до сънливост и нейната консумация през нощта може да предизвика спад на ефективността на труда, а даже и до грешки водещи до пътни и трудови катастрофи. Същото се отнася и за количеството храна - колкото по-обилно е храненето преди нощна смяна, толкова по-голям е рискът от сънливост. Белтъчините и лекото хранене, пък увеличават бодростта.
Самотните мореплаватели например, се хранят много малко, но процентът на поетите от тях белтъчини на ден е изключително висок, за да могат да се задоволяват с малко сън. Логично е значи при нощен труд да се консумира малко количество лесно усвоима белтъчна храна. Какво означава това?
Най-добри източници на белтъчини са месните и млечните продукти. За храносмилането на месото и на прясното мляко обаче е нужна солна киселина, чиято стомашна секреция е почти нулева през нощта. Затова най-подходящите храни за нощно будуване са киселото мляко, изварата и сиренето, чиито белтъчини са предварително подготвени за усвояване от киселината на полезни бактерии.
Друг тип храни, които са с добро нощно действие са плодовете, защото плодовата захар се усвоява от клетките без помощта на инсулина.
