Годината е 1974-та. Двама холивудски красавци в зората на своята бляскава кариера - бъдещият Роки и бъдещият чаровен бизнесмен от "Хубава жена", са избрани да си партнират във филма "The Lords of Flatbush".
Когато обаче излиза по кината, Ричърд Гиър го няма никъде - Пери Кинг поема ролята на Чико заради напрежението между двамата актьори. Самият Силвестър Сталоун споделя в интервю през 2006-та:
"Така и не намерихме общ език. Той не спираше да се прави на важен с голямото си кожено яке, сякаш беше нещо много повече от останалите."
Това, разбира се, не е всичко. По време на заснемането на сцена, в която двамата трябва да се бият, Гиър сякаш приема нещата твърде насериозно:
"Казах му да олекоти ударите, но той не излезе от образ и не искаше да ме чуе."
Чашата на търпението прелива, когато двамата се хранят на задната седалка в малка кола по време на обедната почивка. Силвестър яде хотдог, а Ричард - пилешко с горчица, което преднамерено консумира точно над бедрото му. Част от соса капва върху панталона. Реакцията на Роки е крайна - удря го с лакът и го изхвърля от колата. Екипът бързо разбира за случилото се и уволнява Гиър.
Е, всеки от тях поема по пътя си, за да преследва собствените си цели. Враждата между тях обаче си остава и дори прераства в остър сблъсък години по-късно. Причината е принцеса Даяна, а главният разказвач - Елтън Джон.
Английската музикална легенда издаде официалната си автобиографична книга „Аз, Елтън Джон” преди година, в която разказва и за покойната принцеса Даяна и ефекта, който е имала върху околните, независимо дали са обикновени хора или филмови звезди.
Ето я и цялата история за любовния триъгълник между Лейди Ди, Силвестър Сталоун и Ричард Гиър:
„Даяна беше надарена, тя общуваше с лекота и беше благословена със способността да накара хората да се чувстват напълно комфортно в нейната компания. През годините, в които я познавах, тя беше приказен събеседник, най-добрият гост на вечеря, невероятно недискретна, истинска клюкарка: можеш да я попиташ каквото и да било и тя ще ти каже.
Но, ако aз бях впечатлен от Даяна, това не беше нищо в сравнение с влиянието ѝ върху мъжете, които си падат по жени.
Те губеха ума си в нейно присъствие: просто бяха напълно омаяни от нея.
Докато работех по филма „Цар Лъв”, шефът на Дисни дойде в Англия и аз и настоящият ми съпруг Дейвид Фърниш организирахме вечеря в негова чест. Той много искаше да се запознае с принцеса Даяна. Поканихме нея, Джордж Майкъл, Ричард Къртис и съпругата му Ема Фройд, Ричард Гиър и Силвестър Сталоун, които по това време бяха в страната.
Станах свидетел на най-особената сцена.
Почти веднага Ричард Гиър и Даяна изглежда бяха погълнати един от друг.
Към онзи момент тя вече беше разделена с принц Чарлз, а Гиър – със Синди Крауфорд. Двамата седяха пред камината, погълнати от разговор.
Докато останалите също разговаряхме, нямаше как да не забележа странната атмосфера в стаята. Съдейки по погледите, които не спираше да им хвърля, изглежда, че новоразцъфналото приятелство между Ричард Гиър и Даяна изобщо не се харесваше на Силвестър Сталоун.
Мисля, че той дойде на вечерята с изричното намерение да впечатли принцеса Даяна, само за да види как плановете му са съсипани.
В крайна сметка вечерята беше сервирана. Влязохме в трапезарията и седнахме на масата. Или поне повечето от нас го направиха. Нямаше и следа от Ричард Гиър или Силвестър Сталоун.
Помолих Дейвид да отиде и да ги намери. Той се върна с двамата, но имаше доста странно изражение.
„Елтън, имаме ... ситуация”, промърмори той.
Оказа се, че той е намерил Сталоун и Гиър в коридора, приближавайки се един към друг, очевидно на път да уредят различията си относно Даяна с юмручен бой.
Дейвид успя да успокои нещата, като се престорил, че не е забелязал какво става и казал: „Хей, момчета! Време за вечеря!”, но Силвестър очевидно все още не беше щастлив.
След вечерята Ричард Гиър и Даяна отново седнаха заедно пред камината и Силвестър изхвърча от вкъщи.
„Никога нямаше да дойда, ако знаех, че "принцът на бял кон" ще е тук”, каза той, докато аз и Дейвид го изпращахме на вратата.
После добави: „Ако я исках, щях да я имам”.
Успяхме да изчакаме колата му да се отдалечи достатъчно, преди да избухнем в смях."