Въпреки че Тим Рот става известен с ролите си на злодеи и неудачници, то това е само малка част от актьорските му умения.
Червенокосият актьор първоначално се насочва към изобразителното изкуство, но след като изиграва главната роля в училищна постановка на "Дракула", тийнейджърът зарязва боичките и се ориентира към сцената.
Дебютът му е във високо оценения телевизионен филм "Made in Britain" (1982) в ролята на проблемен младеж.
Изпълнението на Рот е впечатляващо и убедително, а мнозина дори подозират, че режисьорът е наел истински престъпник за ролята. През същата година Рот се появява и в "Meantime" - драма за мизерстващо семейство от работническата класа с участието на Алфред Молина и Гари Олдман. Малко по-късно обаче режисьорът Стивън Фриърс и бутилка перхидрол дават необходимия на Рот тласък в кариерата. В "The Hit" (1984), режисиран от Фриърс, младият актьор с боядисана коса е чирак убиец, наставляван в занаята от Джон Хърт. Блондинът представя на екрана смес от бруталност и чар. С редица положителни ревюта Рот използва тази роля като стъпало в кариерата си, благодарение на което по-късно се снима в "Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник" (1989).
През 1990 Рот сменя подхода и изиграва друг тип проблемен персонаж в биографичната продукция на Робърт Олтман "Винсент и Тео" (1990). Филмът представя взаимоотношенията на братята Ван Гог. В компанията на по-сдържаното превъплъщение на Пол Рийс като Тео, това на Рот като Винсент е силната точка на филма – изпълнение, изобилстващо от енергията и отчаянието на тревожното съзнание.
Подобна енергия наблюдаваме и в партньорството му с Гари Олдман в екранизираната версия на "Розенкранц и Гилдерщерн са мъртви" (отново 1990). Резултатът: амбициозният режисьор Куентин Тарантино е впечатлен от играта на Рот и го ангажира за главната роля на г-н Оранжев в наситения с насилие "Глутница кучета" (1992). Демонстрирайки перфектен американски акцент, английският актьор се отличава дори сред плеядата от звезди, сред които Харви Кайтел и Майкъл Медсън. Следващата поява на Рот е на малкия екран - като американския сериен убиец Чарлс Старкуедър в минисериала "Murder in the Heartland" (1993). Британецът получава овации за плашещо реалистичното си изпълнение.
Продължавайки в същия дух, през 1994 Рот участва в "Криминале" на Тарантино и крими-драмата "Малката Одеса", съответно като обирджия и руски наемен убиец от еврейски произход. След тези роли попада в капана на стереотипизирането и получава предложения само за подобни типажи. Дори номинираната му за Оскар поддържаща роля в "Rob Roy" (1995) на интриганта конте Арчибалд Кънингъм се придържа към същия стереотип.
Рот се опитва да избяга от проклятието с комедийното амплоа нa пиколо – свързващия елемент в "Четири стаи" (също 1995), а резултатът предизвиква смесени отзиви. В отлична форма, Рот се завръща като наскоро освободен престъпник, чието привличане към млада дебютантка преобръща сватбените й планове в мюзикъла на Уди Алън "Всеки казва Обичам те" (1996). Рот демонстрира прилични гласови данни и изпява две песни. В комбина с рапъра Тупак Шакур в "Безизходица" (1997), той отново навлиза в дебрите на изтерзаната душа, този път като музикант-наркоман, опитващ се да влезе в правия път. Ролята му на безмилостния Дъч Шулц в "Гангстер" (1997) разделя критиците – някои го възхваляват, а други го обвиняват, че преиграва. В "Deceiver/Liar" (1997) британецът се изявява като богато юпи, обвинено в убийство.
Рот най-накрая къса с амплоато си на лошо момче в англоезичния дебют на Джузепе Торнаторе - "Легенда за пианиста" (1998). Той изиграва възрастната инкарнация на музикално чудо, прекарало целия си живот на луксозен презокеански кораб – герой повече символичен, отколкото реален. Качеството на приказката може би не дава пространство за силно емоционални прояви, но пък Рот извайва майсторски портрета на талантливия музикант. През 1999 англичанинът шашва публиката и обира овациите на критиците с режисьорския си дебют – напрегнатата семейна сага "The War Zone" (1999). Докато пренася на екран спорния роман на Александър Стюарт за инцест в семейството, Рот полага и огромни усилия да не сензационализира материала. Подхождайки безпристрастно, той съвсем точно създава силен и смайващ филм.
Рот се снима и като зъл маймунски генерал в римейка на Тим Бъртън "Планетата на маймуните" (2001), въпреки че килограмите грим го правят почти неразпознаваем. Следващите му участия са в политическата сатира "Silver City" (2004) и хорър филма "Мрачна вода" (2005), а през 2007 в "Младост без младост" на Франсис Форд Копола и в трилъра "Funny Games" на Михаел Ханеке.
В "Невероятният Хълк" Тим Рот е Емил Блонски - врагът на главния герой, а през 2010 очакваме събиране на Рот с Тарантино за военния филм "Inglorious Bastards".
Рот се жени за Ники Бътлър през 1993 и имат двама сина (Тимъти Хънтър и Кормак, кръстени на любимите автори на двойката – Хънтър С. Томпсън и Кормак Маккарти). Рот има и още един син от предишна връзка.
За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
