Днес имаме удоволствието да ви срещнем с д-р Николета Кирчева – една от трите носителки на националното отличиe „За жените в науката 2023“ за България. 

Д-р Николета Кирчева впечатли журито на „За жените в науката“ за 2023 г. с проект, посветен на разработването на алтернативна антибиотична терапия с фокус върху използването на метали с антибактериално действие като сребро и галий. Основната задача е да се проучи детайлно как тези елементи, които не са естествена част от организма, имат лечебен ефект. 

Изследванията на Николета ще предоставят основа за разработка на нови метал-базирани лекарства с насочено действие. Успехът ѝ потенциално би помогнал за разрешаване и на зачестилия проблем със злоупотребата с антибиотици и все по-масовата резистентност към тях, което води до трудности в лечението на различни сериозни заболявания.

Това прави проекта на д-р Кирчева не само интересен, но и изключително актуален и с голямо глобално значение. В момента тя е главен асистент в Института по оптически материали и технологии „Акад. Йордан Малиновски“ – БАН.

Освен изключително успешен учен, Николета е и майка на малки деца, затова нямаше как да не я попитаме как съчетава тези две важни роли в живота си. Специално за Edna.bg тя сподели какво я мотивира в работата ѝ, какво е значението на нейния проект за всички нас и от какво имат нужда жените в науката.

Кога разбрахте, че искате да се занимавате с наука?

Още от първата си година в университета знаех, че искам да се занимавам с наука, като вършех кръжочна работа в различни лаборатории, за да намеря най-интересната за мен тясна специалност. Но едва с изработването на дипломната си работа за защита на магистърска степен разбрах, че теоретичната химия ми допада толкова много. Тогава открих и своя научен ръководител проф. дхн Тодор Дудев, което смятам, че беше изключително определящо за моето кариерно развитие.

Как протича работният ден на една жена учен?

На първо място аз съм жена – майка, така че работният ми ден започва с изпращането на децата на училище и детска градина, което понякога е истинско предизвикателство. Когато пристигна на работното си място в ИОМТ, БАН, проверявам пощата си и обсъждаме с колегите на какъв етап са проектите, по които работим, за да координираме работата си. Точно тук искам да отбележа, че науката е „отборна игра“, така че колегиалността и взаимната подкрепа са изключително важни за израстването на всеки един от нас. След като се прибера вкъщи, се заемам с домакинските си задължения и най-често вечер, когато децата заспят и вкъщи е спокойно, мога да продължа с изследванията си или с оформянето им в статия.

Защо според Вас професиите в областта на научната дейност не се смятат за типично женски?

Научната дейност изисква години труд и огромна отдаденост, което поради възприемането на жената на първо място в социалната й роля на майка, често се счита за спънка в нейното развитие. Но това според мен е валидно за всяка една професия, в която дамите искат да се развиват професионално, и наличието на все повече жени, които да разбиват тези стереотипи, означава, че макар и бавно, успешно превъзмогваме тези стигми. Аз и много мои колежки успяват да съчетаят и двете си роли на майки и жени учени, което не е в никаъв случай лесно, но е постижимо с разбирането и подкрепата на нашите съпрузи и половинки.

Какво Ви мотивира в научната ти дейност?

Определено ми харесва да имам участие в разкриването на тайните на природата, както и да се чувствам полезна с нашите открития в насочения лекарствен дизайн. Разбирайки колко съвършено е измислен светът около нас, ме мотивира да продължавам с научната си работа.

Ще ни разкажете ли повече за алтернативната антибиотична терапия, върху която работите - каква е крайната цел и какво ще промени откриетието ви?

Крайната цел на нашия проект е да разберем какъв точно е механизмът на действие на двата метала сребро и галий, за да открием и как бихме могли да повлияем положително върху тяхното действие срещу различни бактерии, които са обект на все по-усилено изследване през последните години.

Така бихме задали правилната посока на работа на следващото звено учени след нас – например микробиолози, които на практика да приложат нашето откритие.

Смятам, че такъв тип изследвания имат огромен потенциал за развитие, защото проблемът с резистентните бактерии тепърва предстои да се задълбочава.

Какво ви вдъхнови да започнете проект, фокусиран върху разработването на алтернативна антибиотична терапия с използването на метали като сребро и галий?

Аз вече имам няколко публикации на тази тема: изследването на антитуморното и по-малко на аспект от антибактериалното действие на галия бяха тема на моята докторска дисертация, докато разкриването на един компонент от механизма на антибактериално действие на среброто беше в изпълнание на проект по програмата „Млади учени и постдокторанти“ на МОН. Изработвайки тези изследвания, установих, че има още твърде много неизвестни в тази тематика, а и тя започва да е все по-актулна напоследък.

Снимка: Жените в науката

Каква е основната роля на металите, които използвате в проекта, и как тези елементи, които не са естествена част от организма, си взаимодействат с бактериите?

Основната на роля на тези метали е да се конкурират с естествено срещащи се метали поради сходни физико-химични характеристики: среброто е „двойник“ на мед(I), докато галият наподобява фери-йона (желязо(III)). И двата метала са от изключително значение за бързо развиващите се бактериални клетки, така че тяхната замяна с редокс неактивни техни двойници в определни ензими ще доведе до блокирането на тези ензими. Нашата работа е да разберем дали и при какви условия това е възможно, както и как бихме могли да подобрим конкурентноспособността на атакуващия метален катион. Например има излседвания за „закачване“ на галий към няколко вида антибиотици, като по този начин се повишава антибакериалният ефект, както и се понижава резистентността на микроорганизмите.

Как можем да запалим интереса на момичетата към науката?

Като ги насърчаваме да правят това, което искат, без да се опитваме да им слагаме ограничения само защото такива са широковъзприетите порядки. Моите родители определено не бяха очаровани, когато категорично им заявих още в десети клас, че ще уча само и единствено химия, защото това ми харесва страшно много, но не се опитаха да ме спрат, а всъщност ми бяха огромна подкрепа в моето решение и при израстването ми като учен. Винаги са били до мен и знам, че мога да разчитам на тях за всичко.

Мотото на националната програма е, че светът има нужда от наука, а науката – от жени. А от какво имат нужда жените в науката?

Смятам, че на първо място имат нужда от подкрепа – от техните колеги и от семействата им. И разбира се, от повече такива прекрасни програми като „За жените в науката“ на L’Oreal и UNESCO, които да отчитат приноса на жените в науката.

За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook ТУК, последвайте ни в Instagram ТУК, намерете ни в TikTok ТУК.

Прочетете още: 

• За жените в науката“: таланливият астроном д-р Росита Кокотанекова, на която е кръстен астероид   
• „За жените в науката“: Д-р Росица Паунова, която изследва психични заболявания с помощта на изкуствен интелект    
• Отличиха три жени учени за смелите им проекти за нова антибиотична терапия, AI-базирана диагностика