Днес е ужасно тъжен ден. Още от сутринта. Вероятно не само аз се чувствам по този начин. Новината за смъртта на Матю Пери порази всички фенове на сериала „Приятели” сякаш едновременно. Сякаш в една и съща секунда от линейното време. Загубихме приятел. Чандлър не е тук. Матю също го няма. Иска ни се да е сън.
Иска ни се някой незабавно да ни събуди от този сън. Да ни разтърси едно хубаво и да ни каже, че не е истина, че е фалшива новина, че е лоша шега, направена от хейтър, който си проси боя.
В главата ми нахлуват безброй мисли. Какво ли е да бъдеш един от най-добрите, световнопризнати комедийни актьори и да имаш такъв живот като този на Матю Пери? Това е първият въпрос, който си задавам и автоматично зная, че никога няма да мога да намеря отговора. Не съм живял този живот.
Не съм минал през ада по този начин. Не съм виждал толкова отблизо върха и падението. Не съм се срещал толкова пъти с края. Не съм бил толкова пъти на косъм. Матю Пери е преживял всичко това. Бил е на самото дъно, на дъното на дъното и всячески е правил опити да се оттласне от него. Неведнъж.
Хората си мислят, че славата и парите могат да те направят щастлив. Няма такова нещо. Славата е олово. Тя не е нещо хубаво. Може и да е, ако я гледаш отстрани. Не я ли понесеш на гърба си, не можеш да имаш реална представа колко тежи.
За околния свят Матю Пери е бил просто една суперзвезда, която няма от какво да се оплаче. Биографията му обаче показва друго. Биографията, написана от собствената му ръка. Без преструвки. Без патос. Истинският път на артиста. От – до.
С доброто и лошото. С алкохола. С наркотиците. С демоните. С битките. С разбитите любови. Със суровата действителност – такава, каквато е. Разказана с усмивка.
Усмивка. Това е ключовата дума. Сега ни пари под лъжичката и ни горчи отвътре. Но трябва да се опитаме да се усмихнем. Заради Чандлър. Заради Матю. Заради двамата, макар те да са един и същи човек. Персонажът, който превърна актьора си в легенда. И който умееше да ни разсмива тогава, когато на него самия не му е било до смях.
И когато отвътре му се е плачело. И когато е бил съкрушен. И когато е правел така, че да не му личи. И се е усмихвал. И ни е карал да се усмихваме. Винаги. Нека лети сега, нека сянката му свети в нощта. Ние няма да го забравим.
Прочетете още:
- Сбогом, Чандлър Бинг! Ще пием едно кафе за теб, дано в Йемен е хубаво
- Да караш света да се смее, докато отвътре боли: тъжният живот на незабравимия Матю Пери
- Сбогом, Чандлър! Почина невероятният Матю Пери от сериала "Приятели"
- Матю Пери и Дженифър Анистън: Когато момичето на мечтите ти те отхвърли, но работиш с нея
- Неизживяна любов: Сърцераздирателната причина за раздялата на Матю Пери и Джулия Робъртс
- Матю Пери: „Бях толкова мъртъв отвътре, че не почувствах нищо на финала на „Приятели“