Пети април се оказва фатална дата за световната музика. Вчера се навършиха 25 години без Кърт Кобейн и освен това ни напусна Явор от GRAVITY Co. Рязко – като куршум в гърба. Без предизвестие и предупреждения. В такива моменти думите ми изчезват, поглъща ги мрачната мисъл, че светът става все по празен отвътре. Все по-изпълнен с празни пространства.
Загиват големите. Счупват се психиките им. Не удържат на напрежението и гръмват като бушони. Доста примери мога да ви дам, но не желая. Чувствам се сякаш наближава края. Все по-замъглена ми се вижда представата за рая. Искам да крещя, но нямам сили. Не ми остава друго, освен да напиша писмо на Явор. Под звука на неговата велика музика. Ръката ми не спира да се движи по клавиатурата...
Здравей, Явка!
Нямах късмета да те срещна. Нямах късмета да те познавам. И ме е яд, пич. Яд ме е, че не е било писано да се случи. Ти си тръгна оттук и остави след себе си толкова много. Сега гравитацията изчезна заедно с теб. Някакви кофти майтапи си прави тая съдба. Не мога да разбера какво става. Отказвам. Не ми е ясно. Помня само, че исках да отида на концерта ви миналата година, но се разболях и не можах да мръдна от леглото. Още тогава някак си усетих, че после може и да е късно. Е, вече стана късно. Няма място за съжаление. Ти вече пееш на небето и напукваш облаците. Там демони не същесвуват и няма какво да те дърпа в друга посока. Само нагоре...
Толкова хора те обичат. Само ако знаеш колко... Сърцата им сега са разбити. Раните им – отворени. Твоето отсъствие е солта в тях. Твоето отсъствие е кратер на тъгата. Но ти ще бъдеш запомнен. Грешка – ти си незабравим, Явор Захариев... Ти си Empty world по четиристотин пъти в денонощие. Ти си послание от космоса. Легенда си. И никога не ще ти отива миналото време. Ти просто не би могъл да бъдеш затворен в никаква времева рамка.
Тъпо ми е, че казвам тези неща едва, след като ти си толкова необозримо далече. Тъпо ми е, че не ти ги казах на някой гиг. Тъпо ми е, че не сме пяли заедно. Тъпо ми е, но нищо не свършва тук на Земята. Винаги има следваща възможност. Този път няма да я пропусна. Ще се видим там. Обещавам да те черпя едно голямо. Спи, спокойно момче.
