Всеки иска да бъде Буковски, но всъщност никой не е. Никой няма и да бъде. Никога.

09.03.2019 16:00

Днес се навършиха 25 години от смъртта на Чарлс Буковски. Един от любимите ми писатели изобщо. Вярвам, че вие бихте могли да кажете същото. Той е просто неподражаем, колкото и да се опитват да му подражават всякакви драскачи. Говоря в световен мащаб. Всеки иска да е Буковски, но всъщност никой не е. Никой няма и да бъде. Никога.

1994-та година е била една от най-тъжните години. Бил съм много малък по онова време, едва на 2, поради което разбира се, нямам спомени. Но зная, че именно тогава светът е изгубил двама от великите си артисти. Кърт Кобейн и Чарлс Буковски. Единият открил грънджа като стил в музиката. Другият – в литературата.

И двамата дадоха на изкуството повече от достатъчно. И двамата бяха единствени по рода си. След като си отидоха, започна голямото копиране. В повечето случаи, за съжаление – лошо копиране.

Това е така, защото на пръв поглед изглежда лесно да се пише като Бук. Една щипка натурализъм, две щипки бруталност, хубави секс сцени, безброй литри алкохол и – естествено – в самия център на всичко – една планина от цинизъм. Умишлено използвам тоя израз. За да задам въпрос. Колко писатели в действителност са успели да се изкачат на върха на тая планина от цинизъм? Ето го отговора: малцина. Зная дори имената им. Чел съм книгите им. Те ще ехтят дълго в пространството.

Сега ще ви обясня защо подхванах темата за цинизма. Ами просто защото огромен брой читатели виждат в творбите на Буковски само и единствено него. Те твърдят следното: „Този не е никакъв писател, вижте какви вулгаризми използва в текстовете си, що за пияница, как не го е срам?!“

От своя страна, аз бих попитал същите тия хора имат ли понятие изобщо от живота. Наясно ли са те, че животът не е розова приказка със щастлив край? Напротив – той е битка. Битка за още един ден. Битка за още една нощ. В щастие или в бедност, какво значение има? Стига да си жив в истинския смисъл. Стига да умееш да оцеляваш в тоя свят. Свят пълен с чиновници, счетоводители икономисти. Хора, които работят от девет до пет за пари и въпреки това са нещастни. Защото са роби на службата си.

Философията на Буковски е тъкмо обратната. В едно писмо до своя любима, той написва:

„Намери онова, което обичаш и го остави да те убие.“

Тия думи някак обобщават целия смисъл на действието. Именно затова му се възхищавам. Защото не е обикновен бунтар без кауза. Той е самия бунт. И го доказва с романите си. Препоръчвам ви да прочетете „Жени“. И това стихотворение. Черпя ви с него. Вместо питие:

СИНЯТА ПТИЦА
Една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам,
но аз съм твърде силен за нея.
Хей, казвам й, стой си там вътре,
няма да позволя никой друг
да те види.
Една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам,
но аз я поливам с уиски и вдишвам
цигарен дим,
и курви,
и бармани,
и продавачи
така и никога не узнават,
че тя е там вътре.
Една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам,
но аз съм твърде силен за нея.
Хей, казвам й,
стой долу, нима искаш да ме объркаш?
Искаш да провалиш всичко?
Да изгърмиш продажбите на
книгите ми в Европа?
Една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам,
но аз съм твърде умен, пускам я само
понякога нощем,
когато всички останали спят.
Хей, казвам й, знам че си там,
затова недей да си
тъжна.
После я вкарвам обратно,
но тя пее по малко
там вътре,
не съм я оставил съвсем
да умре
и заспиваме заедно
просто така
с нашия
таен пакт
и това е достатъчно хубаво
за да накара един мъж
да заплаче, но аз
не плача, а
вие?