На днешната дата преди 11 години този свят напусна великият Вили Казасян.
Вили Арам Казасян е български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист от арменски произход, баща е на певицата Хилда Казасян.
Роден е на 8 декември 1934 г. в София. Завършва ВМЕИ (днес Технически университет) в София през 1957 г., учи и в Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „П. Владигеров“), който завършва семестриално. Завежда секция „Естрадно изкуство“ при СМДБ (от 1985). Диригент е на Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио (днес Биг бенд на БНР).
През 1953 г. свири във второто издание на „Джаза на младите“. Кариерата му е трайно свързана с Биг бенда на БНР, където е последователно пианист, втори диригент и диригент в продължение на 38 години.
Автор е на детски песни, филмова музика („Ян Бибиян“, телевизионните – „Неочаквана ваканция“, „Горещи следи“), на музика към театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли. Дебютът му като музикант и композитор е през 50-те години – като пианист в „Джаза на младите“. Свири в Естрадния оркестър при Сатиричния театър, основава „Студио 5“. От тези два състава през 1960 г. е формиран Естрадният оркестър на КТР, в който свири, а от 1965 г. диригент.
Голям е приносът му за първите стъпки и развитието на фестивала „Златният Орфей“ и телевизионния конкурс за естрадни песни „Мелодия на годината“. Организира редица вокални състави („До-ре-ми-фа“, „Студио В“), , радиопредаването на редакция ХСЗ (Хумор, сатира и забава) на БНР „Тромбата на Вили“, телевизионното предаване „Студио 1“.
Създава множество песни и пиеси за биг бенд, които се изпълняват от популярни групи, певци и актьори – Коста Цонев, Виолета Бахчеванова, Тодор Колев, Асен Кисимов. Маестро Вили Казасян е гостувал като диригент на радиооркестрите в Берлин, Москва, Лайпциг, участвал е на фестивалите в Атина, Сопот (Полша), Дрезден.
Освен за „Неочаквана ваканция“ (откъдето е „Детство мое“, обявена в радиодопитване за най-любимата детска песен в България), той е писал музика и за други филми на режисьора Васил Мирчев, като „Ленко“ и „Една одисея из Делиормана“.
Маестро Казасян е носител на множество музикални награди, включително Сирак Скитник от 2005 г. за цялостен принос към Българското национално радио (БНР). За него казват, че е известен не само със своя огромен професионализъм, а и с артистичността си на сцената.
Носител е на много награди, вкл. "Сирак Скитник" от 2005 г. за цялостен принос към Българското национално радио.
През 2007 година той се включи в един от концертите на финалистите в "Мюзик айдъл" като диригент на бигбенда, който съпровождаше изпълненията им. Тази година беше председател на журито, а освен това дирижираше оркестъра на концерта с песни от мюзикъли.
Тогава днешната млада публика беше изненадана, когато забеляза професионализма и шегите му едва сега, в телевизионните предавания. Но няколко поколения, които обичат музиката на Маестрото и познават неговия изключителен жизнен хумор (не рядко и черен), ценят таланта, позитивната артистичност и рядката му трудоспособност.
За жалост той ни напусна на на 12 юли 2008 година, след едноседмична кома.
"Той беше най-възпитаният човек, когото съм познавала. Аристократ. Той беше най-лоялният, най-прекрасният, благодарение на когото аз съм аз", споделя за него певицата Богдана Карадочева.
"Той е близък на всеки човек в България. Той е направил много за Радио София. Всички ще го помним като диригент на всички издания на "Златният Орфей". Това е главната му заслуга, според мен", каза примата на българската естрада Лили Иванова.
Уникалният талант на Вили Казасян години наред привличаше вниманието и очароваше широката публика от естрадните подиуми,
от телевизионния екран, от радио ефира. Той получи заслужено престижни награди, но най-ценната беше голямата и неподправена обич на публиката, на която щедро раздаваше на само таланта, но и сърцето си.
Вили Казасян ще остане в историята на популярната музика със стотиците авторски песни и оркестрови пиеси, с детските песни, с музика за филми и театрални спектакли, с безбройните си аранжименти.
Преди близо 15 години, една заран Вили Казасян стоеше в Благоевград, загледан в табела, на която пише: "Площад Георги Измирлиев-Македончето".
Погледна хитро и каза: "Ех, като ме няма някой ден, дали ще се сетят да нарекат малка уличка "Вили Казасян-Арменчето"...
А ето какво казва за своя баща небезизвестната Хилда Казасян:
"Аз не го помня, а съществувам и до ден-днешен с него, с атмосферата, която той успя да предаде и на мен, а именно цялото това приятно и уютно усещане за музиката, във всичките й нюанси и красота. Научи ме на друг поглед към света и мисля, че всички, които имаме това различно светоусещане, сме много по-щастливи. Безкрайно съм благодарна за всичко, на което баща ми ме е научил.
Затова не ме изпълват спомените, а знанията от него, които са непреходни. Толкова силно желание за живот, за музика, притежаваше само той. Не съм ги срещала във втори човек до момента".
Още интересни статии, които да прочетете:
- Стоянка Мутафова: "Щастлива съм, че хората питат за мен и се надявам да се кача скоро на сцена!"
- Честит рожден ден на Астрид Линдгрен - благодарим за вечните спомени от детството ни!
- Татяна Лолова - царицата на комедията
- Неподражаемата Едит Пиаф