На днешната дата преди 96 години е роден големият български актьор Георги Калоянчев. 

С този текст искаме да изразим дълбокото си възхищение пред вечния талант.

Калата - Георги Тодоров Калоянчев, един от най-големите български актьори на всички времена се ражда на 13 януари 1925 година в Бургас.

Театралните му заложби проличали още в гимназията, където бил душата на класа.

Сам разказва, че дори не му е хрумвало да продължи с актьорско майсторство преди поправителния си изпит по немски език. Тогава, тъй като не знаел езика, си съчинява своя версия на немския, а импровизацията му е толкова убедителна, че накрая учителят му си помислил, че е забравил езика.

Плановете на Калоянчев били да продължи в железопътно училище, където хем да изкара службата си в казармата, хем да хване занаят. Именно учителят по немски, който едва не го къса, му споделя, че само един истински артист може толкова убедително да си измисли нов немски език. Затова го съветва вместо железопътното училище, да се насочи към НАТФИЗ, като по този начин избегне казармата.

За да избегне службата, Калата прави точно това. Талантът му обаче не бива забелязан скоро. Нищо актьорско не проличало в него отначало, Калоянчев няма впечатляваща фигура, запомнящо се лице, нито богат тембър.

Засенчван е от талантите на Катя Захариева, Коста Цонев, Катя Динева и други ярки артисти, които учели заедно с него.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Руският режисьор Борис Бабочкин, който по онова време поставя 3 пиеси в Народния театър, открива Калата, защото обичал да гледа студентските упражнения и тогава вижда как Калоянчев насища образа си в пиесата „Буря“. Така веднага след завършването си Калата е приет в трупата на Народния театър.

През 51-ва година играе за първи път в киното, с ролята си на циганчето Сали във филма „Утро над Родината“, но въпреки че е душата на компанията, до истинската слава остава още доста време.

Минава 5-годишен период, в който Калоянчев не получава никакви роли. Функциите му в театъра се свеждали до това да замества водещите изпълнители, ако се разболеят или по някаква друга причина не могат да играят.

Снимка: БГНЕС

През 1956 г. Калата се снима за втори път в киното във филма "Димитровградци". Малко след това преминава от трупата на Народния театър в новосъздадения Сатиричен театър. Тогава започва и поредицата от незабравими образи в незабравими филми като „Специалист по всичко“ от 1962 г., „Езоп“ от 1970 г., „Бон шанс, инспекторе“ от 1983 г. и още много много други.

Чак през 1991 заснема най-известният си филм и може би ролята, в която всички най-ясно го помним. Тогава се превъплащава в героя на Алеко Константинов - Бай Ганьо, в „Бай Ганьо заминава за Европа“, който се превръща в най-гледания български филм на 90-те години.

Сценарият за втората част на филма е писан специално за Калоянчев, но дълго време не успява да намери финансиране. В крайна сметка, чак през 2003 година е заснет, но за най-огромно съжаление Калата на участва в него. Заради огромното си уважение към таланта на Калоянчев режисьорът Иван Ничев въвежда несъществуващ герой - духът на на Бай Ганьо, който се играе от заместника му.

Снимка: БГНЕС

През 2003 г. след многото други призове и отличия Калата получава наградата на съюза на артистите за цялостно творчество, но най-голяма награда за него си остава званието народен артист. Но не онова звание, което се дава от държавата, а народен артист в най-буквалният си смисъл - това, че с легендарните си роли се превръща във всенароден любимец, с които радва от сцената и екрана близо половин век в своите над 60 роли на сцената и още толкова на екрана. Роли, в които сякаш не той взима от персонажите, в които се превъплащава, а те от него.

Той притежава изключителна и уникална органика, способност за истинско и истинно присъствие на сцената и на екрана. Дарба, която или имаш, или нямаш. И понеже не намирам правилните думи, да продължа с хиперболизацията, която той заслужава, ще оставя талантът и добрата му душа да говорят. Ще приключа с монолог от пиесата Кукер Кабаре, който Калата рецитира. Текст, който за съжаление остава релевантен, толкова много години след написването си. 

Прочетете го ТУК.

Докосва ви душата, нали?

Големият български актьор си отиде от този свят на 18 декември 2012, само няколко дни преди да навърши 88 години.

Снимка: БГНЕС

Автор: Росица Костадинова