Фрида Кало е една от най-талантливите художнички на Мексико, чийто живот протича по изключително интересен и драматичен начин.

Тя е представителка на така нареченото „наивно изкуство“, известна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил както в изкуството, така и в личния си живот. 

Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон е родена на 6 юли 1907 година в дома на родителите си в Койокан, Мексико.

Баща ѝ Вилхелм е немски фотограф, който мигрира в Мексико, където среща и се жени за майката на Фрида - Матилда.

Фрида има две по-големи сестри - Матилда и Адриана, и една по-малка - Кристина. 

На 6 годинки малката Фрида се разболява от полиомиелит, което я приковава на легло за 9 месеца и води до деформация на десния ѝ крак. По това време баща ѝ я насърчава да играе футбол, да плува и дори да тренира борба, за да се възстанови по-бързо - доста необичайни активности за момиче през тези години.

През 1922 г. Кало постъпва в Националното подготвително училище, където е една от малкото момичета. Става разпознаваема със своя весел дух и любов към традиционните разноцветни дрехи и бижута.

Същата година известният мексикански стенописец Диего Ривера отива в училището, за да работи по проект. Фрида често наблюдавала работата му и самия него.

По време на ученическите си години Фрида се заобикаля с политически активни и интелектуално настроени студенти. Има и връзка с един от тях - Алехандро Гомез Ариас.

На 17 септември 1925 двамата попадат в трамвайна катастрофа, което оставя Фрида в много тежко състояние. Тя е пронизана в бедрото от стоманен парапет, поврежда гръбнака си и счупва десния си крак на 11 места. Катастрофата е повратна точка в живота ѝ.

Именно докато се възстановява от всички травми започва да рисува, като завършва първия си автопортрет през 1926 година, който подарява на Алехандро. През този период Кало става и политически активна и се присъединява към Мексиканската комунистическа партия. 

През 1928 отново се среща с Диего Ривера, който насърчава творчеството ѝ, а двамата започват връзка. Женят се на следващата година. Той е на 43, а тя на 22 години. Сближава ги не само изкуството, но и общите политически убеждения. Бурният им семеен живот става легендарен.

По време на брака Диего има много афери, включително с по-малката сестра на Фрида, от което младата художничка страда много. Двамата с Ривера се развеждат през 1939 г., но се женят отново следващата година, като впоследствие и двамата имат най-различни връзки с други хора.

Малко по-рано - през 1932 г., в картините на художничката започват да се появяват повече сюреалистични елементи. Можем да го видим например в картината „Болница Хенри Форд“.

Както и предишните автопортрети на Фрида, и този олицетворява личната ѝ история, в случая - втория спонтанен аборт на Кало. Заради тежките травми от катастрофата художничката претърпява 3 помятания, въпреки огромното си желание да има дете.

Въпреки че никога не се е смятала за част от сюреалистичното движение, през 1938 г. се сприятелява с една от най-видните фигури на сюреализма - Андре Бретон. Същата година Кало има голяма изложба в Ню Йорк, където продава половината от 25-те изложени картини.

Следващата година отива да живее в Париж за известно време. Там се запознава с много художници, сред които и Пабло Пикасо. По това време рисува и една от най-известните си творби - „Двете Фриди“. Счита се, че произведението олицетворява „необичната“ и „обичаната“ Фрида.

През 1944 г. Кало рисува „Разбитата колона“, отново автопортрет, показващ физическите и емоционални терзания на художничката. По това време тя претърпява няколко операции и носи специални корсети, които да изправят гърба ѝ. 

През 1950 г. здравословното ѝ състояние се влошава. Тогава получава гангрена на десния крак. Въпреки това продължава да рисува и да подкрепя политически каузи.

През 1953 г. получава първата си самостоятелна изложба в Мексико. Прикована на легло по това време, Фрида не пропуска откриването на изложбата, пристигайки в галерията с линейка. Няколко месеца след това десният и крак е ампутиран до коляното.

Постоянните ѝ здравословни проблеми и огромната физическа болка водят Фрида до дълбока депресия и за пореден път тя е приета в болница като този път слуховете са за опит за самоубийство. 

На 13 юли 1954 г., едва на 47 години, Фрида Кало умира в любимата си „Синя къща“, родния си дом, вследствие на пневмония. Диего Ривера описва деня на нейната смърт като най-трагичния в своя живот. По-късно „Синята къща“ е превърната в музей.

След смъртта на Кало нейната популярност продължава да расте. Феминистки движения от 70-те години водят до преоткриването на личната ѝ история и нейните творби, а Кало става символ на женската креативност.

Редактор: Росица Костадинова