Днес отбелязваме 21 години без големия Дамян Дамянов...
Каквото и да кажем за Дамян Дамянов, все ще е малко. Той е човекът, който накара няколко поколение да се влюбят в неговата поезия и да открият себе си чрез нея. И дори сега, толкова години след смъртта му, великите стихове на Дамянов продължават да ни вдъхновяват със страшна сила.
На 07 юни, 1999-та година Николай Хайтов пише следните думи: “Вчера сутринта България загуби един от най-четените и обичани свои поети.
Говорим си за...
-
Тримата мъже, с които е била Кейт Мидълтън, преди да се омъжи за принц Уилям
-
Да откриеш дъщеря си след 26 години: Тайната, която промени живота на Чък Норис
-
Докато смъртта ни раздели: кои са двойките с най-дългите бракове сред българските звезди
-
Проклятието да повтаряш историята или как Елизабет обрича Чарлз да предпочете Камила пред Даяна
Той е най-големият страдалец сред съвременните български поети, който въпреки невероятно тежкото си състояние успя да запази достойнството си и творческата си репутация. Като поет ще заеме видно място в българската литературна история “
Дамян Дамянов винаги ще остане жив със словото, което ни остави и с това послание, написано от него и адресирано до нас...
„Приятелю,
Към теб, познатия и непознатия, далечния и близкия, многоликия и многоименния, който затваряш книжката ми, са отправени тези мои редове. Не ги вземай за послеслов — никога не съм обичал послесловите, смятал съм ги за най-излишните страници в една книга, страници с две единствени предназначения: или да обяснят и оправдаят написаното, или да бъдат прескачани при четене. А да обясняваш това, което в цяла книга не си успял да обясниш, е нелепо и глупаво.
Не смятам да правя това. Правя го за пръв път, като нещо необичайно, защото необичайни са и стихотворенията, събрани тук, и времето, в което съм ги писал — 1989–1992. Това време остана като най-тежкото и най-мъчното в живота ми. То ожули и оболи и мен, и теб, кого повече, кого по-малко; едни го нарекоха „време на промяната“, други — на кризата, трети — на реставрацията.
А за мен то остана време на най-страшните междучовешки вражди и отчужденост, на най-дълбоката нравствена криза, време на отчаянието, самотата и болката. Време, което раздели хората, овражди ги и зася най-отровните семена в душите им.“
4.06.1993 г. Дамян Дамянов
Прочетете нашите най-любими стихове от великия поет Дамян Дамянов:
♦ "Обичам те, надявам се, ти - мене"... Дамян Дамянов
♦ "Когато си на дъното...", Дамян Дамянов
Последвай ни и в Инстаграм ТУК!