Родена в католическо семейство на 6 декември 1966 г. в Дъблин, ирландската музикална звезда има болезнено детство, което бележи и целият ѝ живот занапред. Тя претърпява различни форми на малтретиране от страна на майка си, бива диагностицирана с биполярно разстройство, посттравматичен стресов синдром и гранично разстройство на личността, опитвала се е да посегне на живота си повече от веднъж и губи едно от децата си заради самоубийство. Въпреки това тя остава открита и искрена за всичките си борби и продължава да търси утеха в религията и създаването на семейство.

Родителите на Шинейд се развеждат, докато тя е все още малка, и живее с майка си, която се отнася насилствено. „Това беше физическо насилие, извършено особено по сексуален начин“, споделя певицата пред People през 2012 г. „Тя не се опитваше да прави секс с мен, но прекара доста време, опитвайки се да унищожи репродуктивната ми система. Беше и психологическо. Беше наистина стая за мъчения. Но аз прощавам на майка си, тя просто не беше добре.“

Шинейд О’Конър през годините

23 снимки

На 13-годишна възраст Шинейд успява да избяга, за да заживее с баща си. С него животът е по-стабилен, но междувременно тийнейджърката краде от магазини, бяга от училище и бива изпратена в клиниката за „неуправляеми“ жени „Магдалина“, където остава в продължение на 18 месеца. За преживяването си там тя споделя пред списание SPIN през 1990 г.: „Никога няма да изпитам такава паника, ужас и агония както на това място.“

Въпреки сложното им общо минало, О’Конър e съсипана след смъртта на майка си, която настъпва след автомобилен инцидент. „Внезапно станах гневен човек“, споделя тя през 2007 г. за Independent. „Бях травмирана заради малтретирането и така или иначе трябваше да отида и да си прочистя главата, но нещото, което наистина ме затрудняваше да се вдигна от пода, беше смъртта на майка ми.”

Дебютният ѝ албум излиза през 1987 г., а пет години по-късно Шинейд издава втория си албум “I Do Not Want What I Haven't Got”, който включва оглавяващия класациите “Nothing Compares 2 U”. Баладата от 1990 г. се превръща в най-големия хит на изпълнителката, а музикалното видео проследява отблизо най-дълбоките ѝ емоции, зад които се крие скръбта от смъртта на нейната майка.

„Песента ми напомни за майка ми“, признава О’Конър по-късно. „Направих емоционална връзка, която не очаквах – не ме удари, когато записвах песента. Задейства се само когато ме снимаха. Така че седях, мислех за майка ми и се опитвах да не си изплача очите.“

О’Конър се омъжва четири пъти и става майка на четири деца. Първото от тях – Джейк, ражда през 1987 г., а за баща му - музикалния продуцент Джон Рейнълдс, тя се жени две години по-късно. Бракът им продължава до 1991 г., а след краткотрайна връзка с музиканта Питър Гейбриъл между 1992 и 1993 г., със следващия си партньор Джон Уотърс тя влиза в съдебна битка за Росин, общата им дъщеря.

Изправена пред обвинения, че е негодна за майка, Шинейд посяга на живота си през 1999 г. „Това беше на 33-ия ми рожден ден, след заседание в съда онзи ден, където беше предложено до края на живота си да виждам дъщеря ми само веднъж месечно“, признава тя през 2005 г. „Направих много сериозен опит за самоубийство и почти умрях.“ Твърди се, че певицата е взела 20 хапчета валиум.

Шинейд оцелява и се посвещава на майчинството и религията. Същата година бива ръкоположена за свещеник на Латинската тридентска църква, като приема името Майка Бернадет Мери и печели титлата архидякон за работата си с бездомните в Дъблин.

Междувременно вторият ѝ брак с Ник Зомерлад продължава само 11 месеца - между август 2001 г. и юли 2002 г. О’Конър става майка за трети път през 2004 г., раждайки сина си Шейн от музиканта Донал Лъни. Момчето отнема собствения си живот през 2022 г., когато е само на 17. Четвъртото си дете – син на име Йешуа Франсис Нийл Бонадио, певицата посреща през 2006 г., а негов баща е американският предприемач Нийл Бонадио.

В тези години тя говори за борбата си със състоянието на хронична болка фибромиалгия, но друга сериозна медицинска битка все още предстои. С влошаването на депресията ѝ Шинейд е диагностицирана с биполярно разстройство. „Не мисля, че съм родена с биполярно разстройство – вярвам, че се е появило в резултат на насилието, което преживях“, казва тя по време на интервю в „Шоуто на Опра Уинфри“ през 2004 г.

Следват нови опити за семеен живот. Певицата се омъжва за своя приятел и сътрудник Стив Куни през юли 2010 г., но двамата се разделят през март 2011 г. Още същата година, през декември, Шинейд и терапевтът Бари Херидж се женят на церемония в Лас Вегас. Това се оказва най-краткият брак в живота на О’Конър – само 18 дни.

Снимка: Getty

През септември 2011 г. в социалните медии тя споделя нещо, което прилича на мисли за самоубийство: „Много искам да отида в рая. Искам го от години... Не мога да се справям повече. Много ми се иска да можеше да умра, без това да съсипе живота на децата.“

Думите ѝ в Twitter водят до посещение на полицията и отворено писмо от О’Конър до нейните фенове, в които тя нарича тревожните си туитове „вик за помощ“ и е доволна, че са приети на сериозно. „Самоубийството не решава проблемите ви. Това само ги прави безкрайно, неизброимо по-лоши“, пише тя.

През януари 2012 г. Шинейд твърди, че е „взела свръхдоза“, докато е била в Лос Анджелис, а два дни по-късно се е опитала отново да посегне на живота си. По-късно тя се връща към Twitter, пишейки, че е в „сериозна опасност“ и умолява феновете си да ѝ помогнат да намери психиатър в Дъблин.

„Наистина смятам, че използването на думата „луд“ или свързаните с нея думи като термини за злоупотреба трябва да се превърне в престъпление, наказуемо със затвор“, каза тя пред People през 2012 г. „Трябва да бъдем състрадателни и нежни към нашите братя и сестри, които са били наранени и са ранени и крехки, но същевременно силни и живи. Не трябва да се подиграваме на тези, които са достатъчно смели, за да покажат раните си.“

Във Facebook три години по-късно тя отново признава за прием на свръхдоза – смята се, че това е станало след спор с бившите ѝ партньори Донал Лъни и Франк Бонадио относно попечителство над двете ѝ по-малки деца Шейни и Йешуа.

Друг тревожен случай е когато през 2016 г. не успява да се прибере у дома, след като кара велосипед рано една сутрин. Полицията я категоризира като „изчезнала самоубийца“. На следващия ден тя е открита в безопасност от властите.

Шинейд приема исляма през 2019 г., а с него и името Шухада Садакат. Две години по-късно издава мемоарите си “Rememberings”, в които разказва повече за травмите си и твърди, че посещава терапия.

Друга трагедия в живота ѝ се случва, когато синът ѝ Шейн се самоубива през януари 2022 г. Със серия от публикации в Twitter тя излива душата си, но бива хоспитализирана, когато в дълго съобщение в Twitter седмица по-късно твърди, че е „решила да последва сина си“.

„Няма смисъл да живея без него“, пише тя за Шейн. „Съсипвам всичко, до което се докосна. Останах само за него. А сега го няма. Разруших семейството си. Децата ми не искат да ме познават.“ В последващ туит тя се извинява, като пише: „Съжалявам. Не трябваше да казвам това. Сега съм с ченгета на път за болницата.“

„Съжалявам, че разстроих всички“, продължава тя. „Изгубена съм без детето си и се мразя. Болницата ще помогне за известно време. Но ще намеря Шейн. Това е просто забавяне.“

Забавянето трае година и половина и приключва, когато Шинейд издъхва в дома си в Югоизточен Лондон. Певицата заживява там от началото на юли 2023 г. и определя града като свой дом. В последното видео, в което се обръща към почитателите си в социалните мрежи, певицата споделя, че пише нови песни.

Шинейд О’Конър през годините

23 снимки