В интервю за предаването “Today” Сюзън Шнайдер Уилямс разговаря откровено за борбата на съпруга си – комика Робин Уилямс, преди неговата смърт през 2014 г.
„С него знаехме, че се случват още много неща. Робин беше прав, когато ми каза: „Искам просто да рестартирам мозъка си“, казва тя. „В този момент му обещах, че ще стигнем до причината за това, но просто нямах представа, че това ще стане, след като той си отиде.“
Докато тогавашните експертизи предполагат, че депресията е виновна за самоубийството на Уилямс, съпругата му научава за истинската причина след като се сбогува с него.
„Извикаха ме, за да прегледам доклада на съдебния лекар. Настаниха ме и казаха, че е починал от деменция с дифузни телца на Леви“, казва тя в клип от предстоящия документален филм “Robin’s Wish” („Желанието на Робин” – вижте трейлър тук).
Сюзън Шнайдер разказва още: „Те започнаха да говорят за невродегенерацията. Той не беше с разума си. Има логика да е изпитвал онова, през което премина.“
Преди смъртта си Уилямс е бил диагностициран с болестта на Паркинсон - състояние, което според клиниката The Mayo има общи симптоми с така наречената деменция с телца на Леви. Други симптоми на заболяването деменция с телца на Лени включват проблеми с мисловния процес, паметта и движенията. Преди смъртта си Уилямс изпитва параноя и губи връзка с реалността.
„Деменцията на тялото на Леви е опустошително заболяване. И е убиец. Бързо е, прогресиращо“, казва в документалния клип д-р Брус Милър, директор на „Памет и стареене“ в Калифорнийския университет в Сан Франциско. „Наистина ме изуми, че Робин изобщо е можел да ходи и да се движи.“
За Сюзан Уилямс новините за състоянието на нейния съпруг ѝ носят чувство на облекчение. „Олекна ми, че това нещо си има име. Робин и аз го преживяхме заедно, сякаш наистина бяхме преследвани от невидимо чудовище“, признава тя пред “Today”. „Тръгнах си от там с наименование на болестта, нещото, което търсихме с Робин.“
Въпреки че тази информация идва едва след смъртта на актьора, Шнайдер Уилямс изпълнява предсмъртното желание на съпруга си чрез работа си като заместник-председател на борда на Американската мозъчна фондация.
„Попитах го: „Когато стигнем до края на живота си и погледнем назад, какво искаме да направим?“ Без да се замисли, той каза: „Искам да помогна на хората да се страхуват по-малко“, спомня си Сюзан. „Помислих си, че е красиво. И казах: „Скъпи, ти вече правиш това. Това вършиш ти.“ И е страхотно.“
Вдовицата на Уилямс помни покойния си съпруг като „най-голямата любов, която някога съм имала, най-добрия ми приятел, моя партньор“.
„Той беше човек невероятно богат, дълбок и с толкова много познания за човечеството и културата. А хуморът му беше като негово тайно оръжие“, каза тя. „Толкова много пъти той виждаше, че някой се нуждае от разведряване и вкарваше малко хумор по правилния начин, за да промени това.“
