Днес актьорът, който разплаква и до днес с ролята си на Петко Киряков в стария български сериал "Капитан Петко Войвода", навършва 81 години.
За да получиш първо трябва да дадеш!
Роден е на 6 април 1938 г. в Стара Загора, но произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия.
През 1964 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Мандаджиев.
Работил е като шлосер-матричар в завод „Светлина“, Стара Загора, в Хасковския драматичен театър, където е бил директор, във Военния театър.
Капитан Петко войвода, Сюлейман Ага, Стефан Стамболов, Кубрат, Хан Крум - това са само част от хилядите роли в театъра и в киното на титана Васил Михайлов.
"В едно съм сигурен. Трябва да си запазим българското оазисче. Иначе какви са тия англичани и японци които се преселват тука. Явно намират онова, което отдавна им липсва. В двора сам да засадиш един домат, да си боядисаш къщата. И мен ме е налегнала мисълта, че трябва да имам едно място, далече от шумотевицата. Вярно, че и без пари са ми го давали. До ден днешен какво правя - само работя. А чувствам потребност сам да разчопля земята, да бодна едно коренче. Това не значи, че съм остарял. Готов съм да се радвам на простите неща, които съм загубил от тичане."
Какво казва за любовта и за любимата жена:
"Играта, наречена живот е да не казваш всичко в очите на партньорите си. Между нас все още има някакъв антагонизъм. Тя е рак, аз съм овен. Все още съществува надпреварата. Аз ли съм мъж на Гергана Михайлова или тя е жената на Васил Михайлов. В едно интервю твърдеше - аз ще доживея момента, в който ще казват - това е мъжа на Гергана Михайлова, а не обратното.
От време на време заплашвам, че сядам да пиша, защото помня много стари неща, но си оставам със заканата. Няколко пъти съм си говорил сам и се уплаших. Питах двама колеги, те викат и ние си говорим, та се успокоих. Говоря си, много хубаво си говоря и се харесвам. Обаче съм изпил две ракии. И си казвам - другия път ще се запиша. Но пак не го правя. И сега страдам, че всичкото това, за което си говорим не го написвам."
Трудът на актьора е вид наркотик. Тя е магия, която се пръква от работа с големи автори, големи режисьори, с жадния за промяна зрител
