Джордж Бърнард Шоу се ражда на 26 юли в Дъблин, Ирландия, през 1856 г. и умира на 2 ноември 1950 г. Той прави първите си писателски изяви в няколко издания, където води музикална и театрална рубрика.
След като печели симпатиите на читателите като журналист, който смело и остроумно изразява своите мнения, Шоу продължава с драматургия. Първата му пиеса е „Къщата на вдовеца“ – първо заглавие от поредицата „Неприятни песни“, последвана от следващия му цикъл „Приятни песни.“
С тях и още произведения като „Цезар и Клеопатра“ той се превръща във втория по популярност драматург в английския театър след Шекспир. Сред отличията му са Нобелова награда за литература и „Оскар“ за своя сценарий за „Пигмалион“. Така се превръща в единствения човек, носител и на двете престижни награди. Писателят обаче е сред малкото хора, които отказва да бъде посветен в рицарство, въпреки предоставената чест.
Авторът заявява, че училището не го е научило на нищо – вместо това той се самообразова благодарение на Библията, книгите на Шекспир, Дикенс и оперите, в които взима участие майка му. Преди да постигне успех, той посещава Британския музей в продължение на 5 години, за да чете и пише романи.
Писателят обаче не успява да намери издатели за своите новели. Той отказва да пише по поръчка творби, които не съвпадат с неговия вкус, заради което се налага да живее с майка си и бъде издържан от баща си. Това го кара да напише думите „липсата на пари е коренът на всяко зло“.
Животът му е изпълнен с пътешествия и срещи със значими личности, но приключва заради инцидент. През 1950 г., когато е на 94-годишна възраст, падането на Шоу от стълба в опит да подкастри дърво се оказва фатално.
Джордж Бърнард Шоу остава запомнен с острия си език и критика към викторианското общество, но и неуморен защитник на женските права. Той е сред основателите на Фабианската общност, които смятат, че обществото може да се промени към социална справедливост.
