Юли 2017 година, град Пловдив. Температурата гравитира около 35 градуса дори привечер, а един автор на филмова тематика се оглежда за вдъхновение за евентуален нов материал.
По киносалоните в момента най-актуалният филм е петата част от най-критикуваната, стереотипна и обидно глупава поредица в модерната история на седмото изкуство. Последната лента, видяна на големия екран у нас, която е провокирала възхитата на автора, е излязла преди цял един месец, и вече е отразена с възторжени слова в сайта, за който пише.
На кино: „Жената чудо“ – един филм, който разбива всички стереотипи, клишета и жанрове
Поглед към бъдещето ще да е единствения източник на вдъхновение, нали? Разбира се, през юли предстоят филми като „Дюнкърк“, новият проект на великия Кристофър Нолан, и поредният научнофантастичен екшън на френския визионер Люк Бесон. Но... погледът понякога се взира по-напред, отколкото трябва.
През октомври целият свят най-сетне ще види чаканото 35 години продължение на култовата класика „Блейд Рънър“. Продуцент е сър Ридли Скот, начело на операторския екип е многократният носител на „Оскар“ Роджър Дикинс, а в режисьорския стол е Денис Вилньов. Това обаче са имена за филмови познавачи и киномани. А не всеки е длъжен да бъде такъв, за да гледа филми и да им се наслаждава, нали? Зрителските очи не виждат хората зад камерите, а тези пред тях. Те виждат звездите.
Райън Гослинг. Актьорът, който ще наследи главната роля в продължението на „Блейд Рънър“ от легендата Харисън Форд. Актьорът, който направи 2016 година своя. Актьорът, който покорява очи и превзема сърца вече 15 години. И очевидно актьорът, за когото си заслужава да се драснат няколко страници дори в смазващо гореща юлска вечер.
Роден е през ноември 1980 година в Канада, откъдето стереотипът и популярните шеги гласят, че всички са мили и любезни до смехотворни крайности. Е, не и малкият Райън.
В първи клас, след като гледа филмът „Първа кръв“ с големия Слай Сталоун в ролята на Джон Рамбо, Гослинг решава да вземе кухненските ножове от дома си и да замеря с тях съучениците си. Признайте си – на всеки от нас ни се е искало да го направим в един или друг момент от училищното образование, нали?
Инцидентът води до една година академично обучение в домашна обстановка и възпламеняване на силен интерес към киното и театъра. Съвсем скоро младият Райън е амалгама от своите идоли – вдъхновява се да стане актьор от Уорън Бийти в „Дик Трейси“, изпълнява песни на Елвис Пресли пред местна публика и усвоява акцента на Марлон Брандо, защото родният му канадски такъв не му звучал „кораво“. Можем само да предполагаме, че всеки един от тях би бил горд от него днес.
Първите актьорски опити на Гослинг датират от 1993 година, когато е на 12 години, но никой не му отдава особено внимание до 2004 година и участието му в адаптацията на Никълъс Спаркс „Тетрадката“, която днес се е превърнала в неизменна част от модерната популярна култура. В главните роли Райън и Рейчъл МакАдамс затрогват, разсмиват и просто карат цяло едно поколение зрители и най-вече зрителки да възклицават „Ооо!“ сцена след сцена.
Филмовата критика далеч не удостоява сапунената класика с универсално одобрение, но пък засипва с похвали Гослинг за голямата му роля през 2006 година в „Наполовина Нелсън“. В драмата актьорът играе гимназиален преподавател с наркотични проблеми и неортодоксални преподавателски методи. Превъплъщението донася на Гослинг цял легион от нови фенки по училищата и университетите, както и номинация за „Оскар“ за главна мъжка роля.
2011 година обаче е истинската повратна точка в кариерата на актьора. След като се е утвърдил като звезда в „Тетрадката“ и като качествен актьор в „Наполовина Нелсън“, през 2011 година Гослинг надскача всички очаквания с три главни роли в напълно разнородни откъм жанрова класификация филми.
„Оглупели от любов“ събира Гослинг пред камерата за първи път с Ема Стоун и химията помежду им съвсем заслужено е окачествена от редица критици като фойерверки на екрана. В ролята си Райън безпощадно сатиризира имиджа на плейбой и майстор на свалките, какъвто често му се приписва в популярната култура въпреки добре известния факт, че е семеен мъж.
Пародията на стереотипа, с който е отъждествяван в медиите, е добър първи ход за Гослинг в опита да избяга от налагания му имидж, но още по-добро решение е първата му главна роля в екшън филм. „Drive: Живот на скорост“ отнася редица отличия при излизането си, включително и награда за режисура на фестивала в Кан за Николас Виндинг Рефн, но нито един експерт не пропуска да упомене в ревюто си съвършеното представяне на Гослинг в главната роля.
С минимум реплики, достойни партньори на екрана в лицето на Кери Мълиган, Албърт Брукс и Браян Кранстън и изключителната визия на Рефн, присъстваща във всеки кадър, актьорът блести в кървавата лента досущ като реинкарнация на Клинт Истууд в 21-ви век. Мимиките и жестовете му разказват повече история от петминутен монолог на по-малко даровит актьор в Шекспирова постановка. Критиците за пореден път са поразени, а летвата пред Гослинг е вдигната неимоверно.
Третият му проект е добре приетата политическа драма „Маската на властта“, в която Райън си партнира с неповторимия Джордж Клуни, но, както беше казано няколко реда по-нагоре, летвата пред актьора вече е вдигната неимоверно и той не успява да я надскочи едва до изминалата 2016 година.
Смехотворно некомпетентен детектив, който неглижира родителския си дълг и си пийва повече от необходимото, и обсебен от джаза мечтател, който живее, мечтае и се влюбва по приказните улици на Холивуд. Какво общо може да имат тези двама персонажи? Ами очевидно, че и двамата влизат в диапазона на уменията на Райън Гослинг.
В „Любезните пичове“ актьорът очарова и печели зрителя напук на всякаква логика, докато гениалният Шейн Блек очевидно се забавлява с възможността да вписва шега след шега и абсурдна ситуация след абсурдна ситуация в сценария си, който Гослинг и Ръсел Кроу пренасят блестящо на екрана. В „Ла Ла Ленд“ пък Райън и Ема Стоун за трети път отмъкват сърцата на зрителите и ги пренасят на вълшебно пътуване през улиците на Лос Анджелис в най-неподправения, автентичен и магически мюзикъл, излизал по киносалоните през последните десетилетия. И за двата филма могат да се напишат научни трудове, но мястото им не е в такава статия.
И така, след всичко това... какво може да предстои на Райън Гослинг? По всяка вероятност „Оскар“, който целокупното население на Интернет ще изстрада досущ като дълго чаканата първа награда на Лео ДиКаприо и какво още?
В ролите си актьорът е оставял следи от парещи гуми по улиците, бил се е с ножове и е стрелял с пушки, свирил е на пиано, пял е, съветвал е президента на Съединените щати, покорявал е женски сърца, побеждавал е наркотичната зависимост и какво ли още не. През октомври му предстои да се бори с репликанти и да издирва Харисън Форд в нео ноар обстановка, а отвъд това все още не е ясно накъде ще го отведе изключителната му кариера.
Едно е сигурно – на 36 години и след 22 филма Райън Гослинг се е утвърдил като актьор, който критиците могат да уважават, и звезда, която хората могат да обичат. А за какво повече може да мечтае един мъж в неговата професия? И какво по-голямо вдъхновение му трябва на един автор, за да седне и да попише – макар и в смазващо гореща юлска вечер?
Прочетете още от Георги Петров:
От затворническата килия до червения килим: Марк Уолбърг и най-добрите му роли в киното
Джони Деп: Разводи, провали или хрониката на една падаща звезда
На кино: “Крал Артур: Легенда за меча” - магия, митология и красиво кино забавление
Чарлийз Терон - ледената кралица на Холивуд
За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
