Днес се навършват 111 години от рождението на емблематичната Фрида Кало....
Гордо изправена, облечена с фолклорна носия и индиански накити. Гъсти, сключени вежди. Погледът й едновременно привлича и дистанцира. Това е митичният образ на Фрида Кало, дъщерята на мексиканската революция, една от легендите на 20 век, положила началото не само на ново направление в живописта, но и в модата и стила на живот.
Още от Известни
-
Асен Блатечки показа любимата си Елеонора на премиерата на новия коледен филм „Заведи ме вкъщи“ (СНИМКИ)
-
Михаела Филева: Когато сме заедно, всички хора около нас изчезват (СНИМКИ)
-
Никол Кидман пред GQ: Често се будя с мисли за собствената си смърт!
-
Четвърто дете за Венсан Касел: Коя е новата му приятелка Нара Баптиста?
Родена на 6 юли 1907 г. в Койоакан, Мексико в семейството на немския евреин Вилхем Кало и испанката с индианска кръв Матилда Калдерон Гонзалес. На 6-годишна възраст се разболява от полиомиелит, левият ѝ крак изсъхва и тя остава инвалид за цял живот. Мечтае да стане лекар, за да лекува телата и душите на хората, увличайки се с младежка страст по Фройд. Фрида е първата мексиканка, преминала курс по психоанализа. На 18 години става жертва на катастрофа и е подложена на тежка операция.
>>> Още интересни статии намерете в мобилното приложение на Edna ТУК >>>
Прикована към леглото, със силни болки, с метална шина на гръбначния стълб, тя започва да рисува от скука и самота. Това ново поприще я свързва с Диего Ривера. Той е яростен поддръжник на болшевиките в Русия, но и известен майстор на стенописи, синтезирали фовистични и експресионистични елементи с митологията на маите и изкуството на ацтеките. 20 години по-възрастен от Фрида, Ривера става най-важната фигура в живота ѝ – два пъти се жени за него, връзката им минава през страст и предателства. На физическата болка тя се противопоставя с ексцентричност, дрога, алкохол, безброй връзки с мъже и жени.
Фрида Кало създава поредица от автопортрети. Тя е художничката, рисувала най-много себе си: в национален костюм или гола, тайнствено далечна или с отворени рани. В картините си съчетава ярките цветове и простите форми на латиноамериканското изкуство със сюрреалистични техники. "Често са ме питали за това настойчиво присъствие на автопортрета. Когато над главата ти е само твоят образ, той се превръща в натрапчива идея. Да рисувам означаваше да се освобождавам от него".
Живопис като автотерапия. Автопортретите ѝ са пейзажи на душата на границата между реалността и съня. Пикасо, Дюшан и Кандински ѝ се възхищават. "Нито ти, нито аз, можем да нарисуваме една глава като Фрида Кало" – пише Пикасо до Ривера през 1939 г.
През същата година в галерия "Рено" в Париж се открива изложбата "Всичко за Мексико", на която са представени нейни творби. Автопортретът ѝ, наречен "Поставяне в рамка", е закупен от Лувъра. В каталога на изложбата Андре Бретон пише: "Изкуството на Фрида Кало е панделка, завързана на бомба". Хуан Миро я приветства, Макс Ернст я обсипва с възторжени думи.
За нея говорят всички, а елегантният ѝ стил очарова парижката публика. Силно впечатлена е и Елза Скиапарели, моделиерката, известна с неконвенциалния си стил, която налага елементи на изненада и шок. Тя създава специално за Фрида роклята "Мадам Ривера". И Жан - Пол Готие отдава почит на незабравимата мексиканка. Една от есенните му колекции носи името й – по подиума гордо и свободно се движат манекенки със сключени тъмни вежди, сякаш оживяло копие на художничката.
Натюрмортът с кървавочервени дини носи белезите на болезненост (в края на живота си Кало рисува легнала, в постоянна възбуда от морфина). Платното, оценено на 1,5 млн. долара, вероятно е направено за първата ѝ самостоятелна изложба през пролетта на 1953 г. За откриването тя пристига на носилка.
"Моите картини са нарисувани грижливо, не повърхностно, а с търпение. Посланието на моята живопис е болката". Така обяснява камерните си платна художничката, преживяла 35 операции. През последните десет години от живота си Фрида води интимен дневник, пълен с рисунки, спомени, писма до Диего и спонтанна поезия. В него изкуствоведите търсят шифъра към някои от произведенията ѝ. Умира на 13.07.1954 г. на 47 години.