На 18 август си отиде една от най-големите икони на световното кино - романтикът на френската филмова сцена Ален Делон.
Идолът на няколко поколения киномани почина в дома си на 88-годишна възраст, но последните десетина години от живота си не криеше огорчението си от начина, по който го приемаше родината му напоследък.
Още през 2019 година, когато получи почетната "Златна палма" за цялостно творчество, той бе в разгара на огромен скандал. Активистки публикуваха редица негови изказвания в миналото, в които той се изказва по-крайно за нежния пол и внесоха петиция (събрала 25 000 подписа) той да не бъде награждаван, защото е "расист, хомофоб и женомразец".
Медии пък припомниха отношенията му с любимката на милиони Роми Шнайдер, индиректно обвинявайки го за смъртта й и неслучайно можем спокойно да наречем техните отношения като "голямата трагедия на френското кино" (макар всъщност да е родена в Австрия). А Делон не скри огорчението си от тези обвинения, именно защото и сам признава, че тя е била "любовта на живота му" и в себе си носи огромна вина за смъртта й.
Но за какво точно става дума? Историята разказва Димитър Попов във Vesti.bg. Двамата се запознават в Париж преди снимките на филма "Кристин". Верен на амплоато си на сърцеразбивач, той я посреща на летището с огромен букет цветя и също толкова огромна усмивка, но при все това тя не остава особено впечатлена. Не отрича красотата му, но фактът, че е ужасно арогантен и прави лошо впечатление.
Когато обаче стартират снимките, по време на които те имат куп любовни сцени, ситуацията се променя. Роми започва да го вижда в друга светлина, а и самият Делон също демонстрира недвусмислени знаци на явна симпатия. И някак неусетно романтиката се пренася от екрана в живота. Той я кани да се премести в Париж с него и ето, че скоро това е факт.
"Искам да бъда французойка, по начина, по който живея, спя и се обличам", заявява публично тя и Франция я приема с отворени обятия. Любовта им е красива и безоблачна и Роми се надява двамата скоро да имат семейство, деца, без да подозира, че желанията й са съвсем различни от неговите. По същото време кариерата на Ален се развива стремглаво, той вече е възприеман като секссимвола на френското кино и пресата често пише, че има тайни връзки с много от екранните си партньорки.
Роми не вярва на слуховете.. или поне докато един хубав ден се прибира в дома им и на масата открива бележка. "Съжалявам. Заминавам за Мексико с Натали". В апартамента вече няма и следа от неговите вещи. Шокирана, актрисата прави опит за самоубийство. Спасена е, но животът й е различен. Изпада непрекъснато в нервни кризи, пуши по няколко кутии цигари на ден, налива се с алкохол.
Едва през 1966 година среща немския режисьор Хари Майен, който успява да я извади от бездната. Мести се при него в Германия и му ражда син - Дейвид. И постепенно се завръща обратно към киното. Но страстта й към бившия й любовник се оказва пагубна. Делон отново се появява на хоризонта, разделен с Натали и веднага й пише, че иска да я види, защото ужасно му липсва и има нужда от нея. Моли я да му партнира във филма "Басейнът".
И скоро след това, в пресата се появяват снимки, на които са заснети да се целуват на летището. Още на следващия ден съпругът на Роми подава молба за развод, а две години по-късно е открит обесен върху кърпата на бившата си жена. Роми не спира да се обвинява за трагедията, без да подозира, че скоро я чака нова такава.
През юли 1981 година, 14-годишният й син се опитва да прескочи висока метална ограда, но пада върху острите шипове и въпреки намесата на лекарите, почива от раните си. Този път Роми не успява да се съвземе. Следва период, в който редува лекарства, наркотици и алкохол, а пред журналисти казва: "Аз съм просто една нещастна жена на 42 години на име Роми Шнайдер". Целият й живот е осеян с трагедии и грешни постъпки и година по-късно, той приключва.
На 29 май 1982 година, любимката на Франция сяда на бюрото в дома си, за да напише писмо с молба за отмяна на интервю. То така и не е дописано. Като причина за смъртта е посочен сърдечен арест, но е публична тайна, че става дума за самоубийство.
Ален Делон не присъства на погребението. Той е шокиран, още повече, че пресата съвсем не пести критиките и го сочи за основен виновник за кончината й. Малко по-късно й пише публично посмъртно любовно писмо.
"Сбогом, моя кукличке. Гледам те как спиш. При теб съм, на твоето смъртно ложе. И ти казвам сбогом, най-дългото сбогом, моя кукличке. За първи път те виждам толкова ведра и спокойна, сякаш една нежна ръка е изтрила от лицето ти всички грижи и страхове. Казват ми, че си мъртва. Мисля си за теб, за мен, за нас.
Колко вина нося. Човек си задава този въпрос само пред този, когото е обичал и когото още обича. Това е чувство, което те залива, после затихва и ти си казва, че не си виновен, но си отговорен. Аз съм отговорен пред теб. Заради мен миналата нощ твоето сърце спря да бие. Заради мен, защото преди двайсет и пет години ме избраха за твой партньор в "Кристина".
Прости ми. Ще дойда да те видя утре и ще бъдем сами. Моя кукличке, продължавам да те гледам", пише в част от него. До края на живота си, Делон сочи именно Роми като най-голямата си болка. Но смъртта й се оказва и трагедия, която и самата Франция никога не му прости.
Прочетете още:
- Скръбна вест! Напусна ни легендарният Ален Делон
- Вече не е напълно свободен: Защо Ален Делон се нуждае от попечител?
- "Искам да умра, животът свърши": Ален Делон и драмата на едно разбито семейство