На 14 февруари радио предаването "Стартер" навърши 16 години! 16 прекрасни години в ефира на БГ Радио!

По повода решихме да попитаме водещите Симо и Боги (Симо Колев е един от най-активните ни известни личности в "Колонката на", а припомняме, че и Боги имаше свои текстове там) какви ги усмихва, вълнува и вдъхновява...

Ето и какво споделиха те, специално за Edna.bg, за своя пижамен рожден ден, работата и любовта в тези 16 блиц въпроса (точно като годините на "Стартер"):

Edna: Как се събуждате сутрин и се настройвате за работния ден?

Симо: Ставам, проветрявам си стаята, оправям си леглото – всяка сутрин, защото оправеното легло е първата ми победа за деня. После се мия, правя си лицевите опори, правя си клековете, пускам си кафе-машината, правя си кафе, преди това взимам лъжица лимон, мед и джинджифил, лъжица тахан, после си приготвям сандвичите за радиото, обличам се и тръгвам. Това са ритуали, на които много държа.

Боги: Алармата на телефона. Още 10 минутки само. Най-сладките… После е лесно. А настройката се казва „Изпивам едно кафе с Надежда – новинар и най-любим приятел, пред радиото“ 

Edna: Как се чувствате на 16?

Симо: Млад, способен, важен и много добър в това, ковето правя.

Боги:Прекрасно. Малко по-уверено, но все още толкова любопитно. Докато Симо успява да ме разсмее сутрин, животът на Стартер е гарантиран!

Снимка: Стартер

Edna: Посрещнахте рождения ден на Стартер в леглото. Посрещали ли сте ваш личен празник така?

Симо: Не. Честно казано, леглото е само за спане и за секс. Не мисля, че е уместно за закуска, обяд, вечеря, празнуване или нещо друго, извън изброените. Тоест, ако някой мой празник започне от леглото, той само ще започне от там за кратко. И там ще приключи. Надявам се не за кратко.

Боги:Никога!

Edna: С пижама или без пижама?

Симо: По-яко звучи да кажа, без пижама, но аз ще кажа – с пижама, а през зимата и с чорапи. А, ако е студена зима, с вълнени чорапи.

Боги:На рождения ден – с пижама. На карета при това. В личния живот …без - само по тениска.

Edna: Изберете си гост: Елон Мъск или Марк Зукърбърг? Кой от двамата повече искате да интервюирате в Стартер?

Симо: Ако само това са възможностите, тогава - Мъск. Той прави ракети, коли, а скоро и влакове. Това е истинска индустрия, която можеш да докоснеш и чиито продукти и процеси променят света.  

Боги: Марк е моят човек. Възхищават ме гениалните, простички неща като „приятел на моя приятел, на моя приятел, на моя приятел“ и така…целия свят! 

Снимка: Стартер

Edna: Какви бяхте вие на 16?

Симо: Със сигурност по-смотан, отколкото на сегашните си 16.

Боги: Смешна бях. Все нещо повече исках. Повече приятели, повече внимание, повече сантиметри в ръст, повече успехи, повече увереност… А сега като се замисля май съм си била съвсем ок.

Edna: А какво бихте казали на своето 16-годишно Аз, ако можехте да му дадете съвет?

Симо: Симчо, живей смело, не променяй нищо в живота си и прави неща, за които да съжаляваш, че си направил, вместо да съжлаяваш, че не си ги направил.

Боги: Не бързай! Вярвай! Ще се случи!

Снимка: Стартер

Edna: Кафе или чай?

Симо: Първо кафе, ама после минавам на чай.

Боги: Кафе! С мааалко мляко. Без захар.

Edna: Кое е последното нещо, което ви вдъхнови?

Симо: България е 40-тата държава по богатство в света. Член на най-могъщия военен съюз в световната история, член на най-голямата обединена икономическа общност на планетата. Стара държава с жилав корен. Икономиката ни е ефективна и работи добре. Може да не сме европейци, колкото германците, да речем, но ни сравняват с тях, както и ние самите се сравняваме с тях. Това сме постигнали сами и то за едни 20-тина години, които дори за мащабите на краткия човешки живот не са много. Ето, това е вдъхновяващо. Не сме най-великите, но и не сме най-смотаните. Ако спрем да живеем в крайности и ако мрънкаме малко по-малко ще бъде още по-вдъхновяващо. За нас и за децата ни.

Боги: Разговорът с Георги Тошев в „5 въпроса“ в Стартер, а след това и едно много искрено и разпалено интервю с Яна Маринова. Вдъхновяват ме ежедневните срещи с вдъхновяващи хора, които имат какво да кажат. Щастлива съм, че гледат нас, когато говорят!

Снимка: Стартер

Edna: Коя е любимата ви книга?

Симо: „Човек на име Уве“.

Боги: За мен няма как да има една. В различните моменти, различна е любима. Била ми е любима „Елегантността на таралежа“ на Мюриел Барбери, усмихвала ме е „Мъжът от съседния гроб“ на Катарина Масети, разплаквала ме е „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков, името на сина ми съм избрала от „Лавина“ на Блага Димитрова, възхищавала съм се на  всичките на Рей Бредбъри…напълно любим!

Edna: А любимият ви филм?

Симо: Повечето от сериалите по HBO.

Боги: Същата работа . Много, много.  „Изкуплението Шоушенк“,  „Обичайните заподозрени“, а също и „Нотинг Хил“,  „Сибирският бръснар“, „Невинни години“,  „Амели Пулен“ , и още сто…

Снимка: Стартер

Edna: В духа на месеца на любовта – кога за последно казахте „Обичам те“?

Симо: Често си го мисля.

Боги: Всеки ден го казвам на децата си! Даже със сина ми си имаме знак, за да не ни разбира никой, когато си го казваме.

Edna: А как оставате „влюбени“ в работата си толкова дълго, в продължение на 16 години?

Симо: Правим това, не защото е лесно, а защото е трудно. Не, защото не можем да правим нищо друго, а защото искаме да правим точно това. Това сме избрали и за това са ни избрали.

Боги: Всеки ден някой от екипа ни „ме влюбва“ в работата ми. Понякога са всички заедно. Понякога са слушателите. Понякога е само Симо.

Edna: И двамата имате участие в „Колонката на“ в Edna.bg. Какво е Edna за вас?

Симо: Критично важен творчески проект, където оставям сърце и емоция. „Edna” e вдъхновяваща приказка, която четеш и пишеш неусетно, не знаеш, от къде ще минеш, но винаги има щастлив край.

Боги: Еdna е!

Снимка: Стартер

Edna: Важно ли е да си приятел с хората, с които работиш?

Симо: Да. Работата е процес, който роботите могат да правят най-постоянно и най-качествено. Роботите нямат нужда от храна, вода, обедна почивка или атмосфера. Роботите не се разболяват, не забременяват, не превъртат. Роботите са емоционално равни, неутрални и неуязвими. В момента, в който стана емоционално равен и неутрален към колегите си, дори и с цената на емоционална неуязвимост, това ще последния ми ден в радиото.

Боги: За мен – да! Много ми е важно това. Не съм привърженик на популярната реплика „ние сме тук, за да работим, а не да бъдем приятели“. Не! Ние сме тук да правим чудеса, защото сме И приятели!

Edna: Какво си пожелавате за следващите 16?

Симо: Това, което си струва сега, да си струва и тогава.

Боги: Може ли от същото?