
Докато светът скърби за загубата на папа Франциск, който почина на Светли понеделник на 88-годишна възраст, светлината на прожекторите неочаквано се насочи към една от най-необичайните личности в семейството му — племенницата му, Кристина Берголио.
Артист по душа, не по догма
Родена през 1967 г. в Аржентина, Кристина е дъщеря на Мария Елена Берголио — единствената сестра на папата. Вместо да поеме по духовния път на известния си чичо, тя избира свят, който сякаш е на светлинни години от Ватикана — изкуството.
Кристина завършва Националния университет на Кордоба със специалност урбанистична архитектура, но скоро след това намира истинското си призвание в живописта. Нейните платна пресъздават пулсиращите пейзажи на световни метрополиси като Ню Йорк, Лондон и Мадрид — градът, който тя днес нарича свой дом. Нейните изложби започват още през 80-те, а до 2014 г. картините ѝ се продават на цени от над 27 000 долара.
Документален портрет с четка
Творчеството ѝ вдъхновява и създаването на документалния филм Writing with a Brush, в който Кристина откровено говори за своята креативност, независимост и отношението си към духовността. За разлика от чичо си, тя не се определя като религиозна. "Аз съм духовна, но не религиозна," споделя тя в интервю за американската медия Local 10 News. „Не се страхувам да кажа, че църквата е остаряла. Мисля, че животът е поставил чичо ми на точното място, за да обнови една система на мислене, която беше застинала.“
Раздалечени от съдбата, но свързани по свой начин
Макар и рядко да са се виждали след издигането му като духовен лидер на милиони, Кристина не крие уважението си към ролята на чичо си. При едно-единствено тяхно посещение тя му подарява портрет на Св. Франциск от Асизи — светецът, от когото папата заимства своето име.
"Не го виждам, не защото не искам, а защото уважавам неговата мисия като духовен посланик и защото съм много заета с работата си," признава тя пред Irish Times през 2018 г.
Между световете на вярата и въображението
Кристина Берголио е своеобразен контрапункт на образа на Папа Франциск — не поради бунт, а от дълбока вярност към себе си. Нейният свят е цветен, шумен и пълен с линии и сенки, а не с молитви и догми. И именно това я прави толкова интересна фигура за женската публика – жена, която не се страхува да върви по свой път, дори когато той е съвсем различен от този на един от най-влиятелните мъже в света.