Култът към Коко Шанел никак не е случаен - тя е жената, която слага край на убийствените кринолини, задушаващите корсети, натруфените фусти и тежки рокли. Тя разчупва смело стереотипите, разбива клишетата и налага един истински модерен и новаторски гардероб на жените. Тя показва, че жената нито има нужда от дългите букли, нито пък от роклите тип „торта“, за да бъде по-харесвана и красива.
Всичко, което ѝ трябва, е малко повече смелост да изразява себе си и да отстоява позициите си. А нищо не помага така добре, както добрият стил и хубавите обувки. И разговори с правилните хора, разбира се. Последното обаче невинаги води непременно към нещо по-добро.
Благодарение на създаването на малката черна рокля и цялостния ѝ принос в света модата, Коко Шанел е призната за човека, който диктува вкуса на модерната жена през 20 век. Името ѝ е категоричен синоним на безупречен естетически усет. През последните години обаче разсекретяването на архиви на тайните служби и на френската Съпротива става ясно, че паралелно с всичко това тя сътрудничи на военното разузнаване и контраразузнаване на Германия Абвер (Abwehr) по време на Втората световна война.
Но нека започнем отначало.
Габриел Боньор Шанел се ражда в приют за бедни на 19 август 1883 г. (зодия Лъв). Има две сестри и трима братя. Родителите ѝ живеят в крайна бедност. Майка ѝ умира, когато Коко е на 12 години, малко след това баща им ги изоставя. Децата са настанени в дом за съраци в католически метох. Именно там Коко се научава да шие.
Икономическата обстановка след Първата световна и наближаваща Втора благоприятства за бързото налагане на дрехите на Шанел. Жените нямат възможност да си шият тежките рокли с толкова много плат и дантела по тях, а от друга страна и не искат – новите модели им дават много повече възможност за свободни действия и движение.
И така, метеорният ѝ дебют я тласка в стратосферата на най-влиятелните фигури в Европа. Заедно с артистични светила като Пабло Пикасо и Серж Дягилев се сприятелява с Уинстън Чърчил и любовницата на Хю Ричард Артър Гросвенър, херцог на Уестминстър. Именно високият статус на Шанел ѝ помага да си възвърне контрола над живота си в решаващ момент, когато Хитлер налага тоталитарния политически контрол в Германия.
След като нацистите превземат Париж през 1940-та, Шанел се настанява при барон Ханс Гюнтер фон Динклаге, офицер в Абвер. Техните романтични взаимоотношения дават възможност на Шанел да се наслаждава на комфорта в парижкия хотел "Риц" и да се внедри във висшето общество.
Отношенията на Шанел с Динклаге ѝ позволяват да разреши сериозни лични проблеми, сред които освобождаването на племенника ѝ Андре, който е настанен в затворнически немски лагер през 1940-та.
След този успех идва ред на нейните бизнес интереси - през 1924-та, когато еврейското семейство Вертхаймер подкрепя стартирането на нейната парфюмна линия Шанел 5 в замяна на по-големия дял от печалбата, дизайнерката се опитва да преговаря за по-изгодни условия. Сега, когато новият тоталитарен ред в Германия принуждава евреите да се откажат от бизнеса си, Шанел вижда възможност да присвои голяма (и доходоносна) част от империята, която създава.
Динклаге представя жената до себе си на друг известен агент на Абвер, барон Луи дьо Вофреланд, за когото се твърди, че е обещал да помогне на Шанел да освободи племенника си в замяна на услугите ѝ в Берлин.
Около 1941-ва тя е регистрирана като Агент F-7124, с кодово име "Уестминстър" - препратка към аферата ѝ с херцога на Уестминстър. Натоварена е със задачата да получи "политическа информация" от колегите си в Мадрид. И така, Шанел пътува до испанския град продължение на няколко месеца в компанията на Вофреланд, с когото използват "бизнес ангажиментите си" като прикритие.
Според книгата на Хал Вон "Да спиш с врага" има запис на нейна вечеря с британския дипломат Брайън Уолас, по време на която тя небрежно обсъжда живота в окупирания Париж и враждебността, която французите и германците изпитват един към друг.
Не е ясно дали действията на Шанел в Мадрид влияят по някакъв начин върху хода на събитията, но очевидно те са достатъчни, за да впечатлят надзорниците ѝ и да предначертаят освобождаването на Андре.
Желанията ѝ да си възвърне печалбите от парфюмите обаче стигат до задънена улица, когато научава, че семейство Вертхаймер вече са прехвърлили контрола върху компаниятата на французин на име Феликс Амио, преди да избягат в САЩ.
По-късно ѝ е възложена мисията да трябва да използва личните си контакти с Чърчил, настоящия премиер на Англия, за да го убеди да постигне примирие със стачкуващите британски войници. Твърди се, че Чърчил отхвърлил предложението и според историка Хенри Гидел Шанел "показва невероятна мегаломания и наивност, мислейки си, че може да промени мнението на Чърчил".
Тя урежда и освобождаването на Вера Ломбарди, нейна и на Чърчил обща позната, от италиански затвор. С Динклаге пътуват до Мадрид, където Ломбарди е инструктирана да предаде писмото на Шанел до Чърчил в британското посолство. Този план обаче не се радва на успех - Ломбарди заклеймява Шанел и нейните партньори като немски шпиони. Ломбарди е върната в ареста, а Шанел успява безопасно да се върне обратно в Париж.
През август 1944-та, няколко месеца след фиаското в Мадрид, французите си връщат Париж, а Шанел е отведена за разпит пред Френския комитет за национално освобождение. Освободена е в кратък срок и незабавно заминава за Швейцария.
Говорим си за...
След края на войната Шанел се явява пред фенския съд, за да се отчете във връзка с клетвените показания на арестувани германски офицери, които я обвързват с Абвер. Тя успява да се измъкне от неприятностите, потвърждавайки, че Вофреланд е обещал да спаси племенника ѝ, но отричайки сътрудничеството си с него.
Според "Да спиш с врага" Шанел се е погрижила да премахне всички доказателства за своите действия там, където е имало такава възможност. След като научава, че болният Шеленберг планира издаване на мемоари, Шанел пема всичките му медицински разноски и осигурява финансовата сигурност на семейството му. Публикуваните мемоари впоследствие не споменават за нейната дейност като таен агент.
В крайна сметка на Шанел никога не ѝ се налага да поеме отговорност за отношенията си с нацистите. Завръща се в света на модата през 1945-та, подпомогната отново от семейство Вертхаймер, с което се бори толкова много години. Прекрарва последните си години като знаменитост до последния си ден, когато издъхва в хотел "Риц" през 1971-ва.
Още за четене:
- Трогателната история на Матилда, за която ужасните родители от филма се превръщат в истинско семейство в живота
- „От онази вечер не искам да прекарвам време с никоя друга“: любовта, която промени живота на Матю Макконъхи
- Любов, по-силна от времето и разстоянието: невероятната история на Шон Конъри и Мишелин Рокбрюн
- Трагичната любовна история, която промени съдбата на Мерил Стрийп
- Трогателната история на Мат Лебланк, който дава всичко от себе си, за да спаси дъщеря си
- Трагичната любовна история, вдъхновила филма „Преди изгрев“
- Невена Коканова и Раде Маркович - историята на една невъзможна любов, която изпепелява
- Любов в сърцето на бурята: истинската история на корабокрушенците Тами Ашкрафт и Ричард Шарп
- Преди трагедията: приказната любовна история на Лиъм Нийсън и Наташа Ричърдсън
- Красивата любовна история на Селин Дион и Рене Анжелил