Днес всички говорят за Сузанита. 14-годишното момиче, което взриви мрежата със своето ново видео. Тя е вирусът, поразил толкова много млади хора, че вече започва да става наистина тъжно. Тъжно, защото не е сама в пошлостта си. Тъжно, защото така се възпитава манталитетът на кифлата. Това е престъпление, за което няма оправдание.

С цялото ми уважение към баща ѝ Орхан Мурад, който очевидно не може да си намери място от срам по време на интервютата им заедно. Каквото и да говори. Както и да се обяснява. Както и да защитава дъщеря си. Срамът на един баща винаги личи. А този баща не е кой да е. Говорим за музикант, спечелил уважението на цяло едно поколение.

И някак ме обзема ужасно чувство. Казвам си – с какво заслужи този човек такава гавра? С какво право собствената му дъщеря му причинява това? Като ѝ гледам ухилената физиономия ме побиват ледени тръпки. Едно от многото погубени момичета, наред с Гери-Никол, Дара, Тита и още куп други. Те изобщо не се интересуват от значението на думата морал. Те са оперирани от това чувство. Някой се е погрижил да го изтръгне от тях до корен. 

Орхан Мурад казва: „Не виждам проблеми в клипа на дъщеря ми.“ Той действително не може да види проблемите в клипа на дъщеря си поради факта, че е незрящ. И тук следва една друга тема – коя слепота е по-страшната? Слепотата на очите или тази на сърцето? Не искам да бъда циничен. Аз уважавам този артист. Той е артист, за разлика от Сузанита, която може само да мечтае за това и да си въобразява, че вече се е случила. 

Става ми болно, защото отстрани изглежда сякаш журналистите го взимат на подбив. Питат го дали е наясно с кадрите в клипа. И той не знае какво да каже. На негово място бих потънал в земята. Не съм убеден, че бих застанал зад своето дете в такава ситуация. Не се шегувам. Такова поведение не би следвало да бъде подкрепяно от никого. Такова поведение би следвало да бъде заклеймявано и отхвърляно. В противен случай простотията става нашата емблема, нашият химн, нашият герб. Съжалявам, ако звуча твърде крайно, но е така. 

Всичко било шоубизнес. Защо ли имам усещането, че само по нашите земи се прави такъв шоубизнес. Не помня на Мадона да ѝ се е налагало да се снима гола на 14 в клиповете си. В България просто хората сме такива – ние обичаме хляб и зрелища. Вълнува ни повече това дали певицата се показва по гол задник и дали има хубави цици, отколкото дали може да пее. Песента на Сузанита спокойно би могла да бъде пускана по телевизиите без звук. Надали ще бъде голяма загуба.

Визията на нашата поп музика в последно време удари дъното. Тя е плесник в лицето на общоприетите човешки ценности. Шокиран съм. Отвратен съм. Не ми е смешно. Нямам какво повече да добавя.

Прочетете още от Росен Карамфилов:

Три неизбежни български романа

"Тайната съставка на секса е любовта!"

Поезията и жената са едно и също - Вселени... Не се ли отдадеш напълно - гориш

Сексът движи света, а любовта забавя движението

Един аналогов човек в дигиталния свят...

За четенето като протест срещу глупостта