След 17-годишна пауза един от най-харизматичните, емоционални и поетични български изпълнители - Станислав Сланев-Стенли се завръща на музикалната сцена с нав албум, носещ името "Чужди тела". След небивалия успех на "Обсебен" през вече далечната 2002 година, българската музикална сцена отдавна е жадна за още от нетипичното и изпълнено със смисъл звучене на Стенли.
Говорим си с него за изминалите 17 години, за най-близките до сърцето му хора, за страховете на твореца и за това дали момчетата порастват някога...
***
Защо “Чужди тела” се случва 17 години след “Обсебен” и какво успя и не успя да ти се случи за този времеви период?
Не съм спрял да концертирам през това време. Просто съм издавал спорадични сингли, но не съм издавал цял албум. В световен мащаб издаването на албуми също не се случва всяка година – говоря за изпълнители от моето поколение. Големите хитове и интересните песни човек ги прави, когато е по-млад. Може би, защото тогава не е обременен. В „Чужди тела“ за мен има 5-6 потенциални хита. Радвам се, че се случва този албум. Вълнувам се искрено, че след толкова години ще представя нови песни и нямам търпение да видя как ще се приемат от публиката.
В минали интервюта преди години си споменавал, че дъщеря ти – Никол, също иска да се занимава с музика, но си се отнасял към това нейно желание с особен скептицизъм. Чуваме вокалите ѝ в най-новия ти сингъл – „Чужди тела“, чиято радио премиера се състоя на 9 октомври. Да разбираме, че е успяла да те убеди, че може да се справи с предизвикателствата на професията и е получила благословията ти?
Просто реших да направя опит с нея. Имах нужда от женски вокал, който да звучи наивно нежно. Тя се справи чудесно от първия път. Това, че тя присъства в парчето не означава, че „ще стане певица“. Тя ще си реши. Виждам, че има желание, но освен желание трябва здрава работа и късмет. Трябва човек да е по-амбициозен, което не е присъщо за нашето семейство (смее се). Обща работа е това с музиката, зад успеха на един продукт седят цели екипи, които вярвам в него и чертаят посоката му на развитие. Но на първо място си остава да има хубава песен. През тези години Никол напредна доста в пеенето. Има всички данни да й се случат нещата. Но трябва да попадне на точните хора. Аз лично, мога да помагам, но не мога да движа целия този процес, защото както казах – това е екипна работа. Също така много важно е да имаш силно желание да ти се случат нещата. И да не се отказваш. Защото ... не винаги се получава.
Човекът до теб – Людмила Сланева, също е артистична натура. Можеш ли да определиш каква роля играе Edna жена в живота на артиста – на опора, съучастник или муза?
Всичко от изброеното. Особено, когато човек е творец жената до него може както да го вдъхнови в творчески план, да се превърне в негова муза, така и да го принизи, да го разколебае. За наше щастие, с Людмила имаме общи вкусове за музика и изкуство, споделяме една и съща естетика и философия за живота. Това ни е помагало в наистина трудни моменти.
Посланията на твоите текстове не са „лесно смилаеми“ от масовата аудитория. Някога преследвал ли те е страхът от това, че можеш да останеш неразбран?
В песните ми музиката и текстът имат абсолютно равностойно значение. Това е творческата ми философия, на която никога не съм изменил и няма да изменя. Текстът трябва да носи не по-малко смисъл от мелодията в песента. Смятам, че който усеща музиката ми, ще разбере и без проблем текстовете ми. За радост, това се доказва от публиката, която идва на концертите ми. Смея да твърдя, че имам привилегията публиката, която идва на моите концерти и слуша песните ми, да е съставена от хора с еднакво изострени сетива към музиката и словото.
През лятото отпразнува своя 60-ти юбилей. А знаем, че всеки юбилей кара хората да се замислят и да си правят равносметки. Ти чувстваш ли, че момчето в теб е пораснало и успя ли да си направиш някаква равносметка?
Аз мисля, че до момента просто съм репетирал и голямото ми приключение в живота тепърва предстои! Сега сериозно. Ако говорим за музика – никога не съм правил компромис с нея. Още от съвсем млад, периодите ми с група „Тангра“, „Спринт“ и така до ден днешен. Имал съм трудни моменти, но те са ме изградили, калили са характера ми и това е моята най-важна равносметка в професионален план. Новият албум „Чужди тела“ е много различен от всичко, което съм правил до момента. Той звучи много по-светло, като слънчев лъч е в обичайната ми меланхолична среда. И както казва Фънки (басист на групата на Стенли) – „Пич, най-после нещо светло да изсвириме и ние..“. Така, че равносметката е, че новото житейско десетилетие, в което вече влязох, стартира с един нов, по-светъл етап.
Като за финал няма как да не те попитаме - от какво си обсебен?
Ех, този въпрос вече ми се задава толкова години 😊. В момента съм обсебен от песните в новия си албум „Чужди тела“, от цялата енергия, която се създаде и завъртя около мен, благодарение на проекта. Използвам възможността да поканя всички хора, които имат интерес да ги чуят, на концерта ми този петък, 01.11. в столичния клуб Music Jam.
